Пет години минаха от подписването на Парижкото споразумение за климата (на 12декември), което ще влезе в действие от началото на следващата година. По този повод Антоанета Йотова от гражданското сдружение „Зелени закони“ прави анализ на случващото се у нас. Според нея България се нуждае от нов тип законодателен акт за климатичната си политика. Според авторката, въпреки, че световната пандемия от COVID-19 остава доминираща тема, политиката за реакции към промените в климата също продължава да е обект на сериозно внимание. Независимо от този факт обаче , у нас продължава т.нар. “business as usual” („бизнес както досега“ ), смята Йотова. Тя подчертава, че световната метеорологична организация е публикувала доклади, потвърждаващи, че „през 2020 г. нивата на въглероден диоксид в атмосферата са продължили да се увеличават“. И независимо, че в началото на годината заради пандемията човешката активност беше намаляла и се отчете спад на емисиите на въглероден диоксид със 17%, според експертите за цялата година той ще е по-малък. В същото време през 2019 г. концентрацията на въглероден диоксид е нараснала от 407.9 на 410.5 части на милион, а за 2020 г. се е увеличила още повече..
В анализът се напомня, че преди да станат ясни резултатите от проведените на 3 ноември президентски избори в САЩ, страната напусна официално Парижкото споразумение за климата, но избраният за следващ президент Джо Байдън не само се ангажира да я с върне там, но и обяви, че в бъдещия му кабинет ще има нова позиция – специален пратеник по въпросите на климата. И за нея беше предложен бившият държавен се кретар по времето на втория мандат на президента Барак Обама – Джон Кери. А в навечерието на влизането в действие на Парижкото споразумение освен Европейския съюз като цяло, Китай, Япония и Южна Корея също поеха конкретни ангажименти за постигане на климатична неутралност. Преди месец и президентът на Русия издаде указ за намаляване със 70% на емисиите от парникови газове до 2030 година.
А в Евросъюза продължават и преговорите дали намаляването на емисиите от парникови газове да е с 55 или с 60% до 2030 г., а също и по параметрите на многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и европейския план за възстановяване от кризата поради COVID-19. Непроменена е решимостта за предприемане на необходимите действия за постигане на целта за климатична неутралност до 2050 г. чрез осъществяване на реформи и инвестиции от страните членки.
У нас , обаче формирането на
формирането на политика за реагиране на промени в климата все още се неглижира,
сочи анализът на Йотова. И то въпреки, че данни от наблюденията и резултати от изследвания за състоянието му у нас свидетелстват за все повече неблагоприятни промени тук. Това е провокирало експертите на „Зелени закони“ да търсят причините за това неглижиране и да обосновават необходимостта от промяна на подхода във възможно най-скоро време. Според техните проучвания една от причините е в самия характер на политиката за реагиране на промени в климата – тя по своята същност е „хоризонтална“, и елементи от нея трябва да се формулират и осъществяват едновременно в различните сектори на икономиката.
Анализът сочи още, че точно затова законодателството, предназначено за климатичната политика трябва да урежда специфични секторни и междусекторни отношения така, че увеличаващите се рискове от неблагоприятни промени на климата в България да се управляват по най-добър начин.
От „Зелени закони“ посочват, че Законът за ограничаване на изменението на климата от 2014 г., с всичките си последващи редакции до сега, не създава условия за това. Според експертите на организацията, този Закон урежда предимно правни отношения, произтичащи от задълженията на страната по международната и европейската схеми за търговия с квоти за емисии на парникови газове, но в недостатъчна степен третира необходимостта от и осъществяването на координирани действия за управление на рисковете и практически мерки за адаптиране към случващите се промени в климата.
От приемането на този норматив досега
е допълван и променян главно, за да отразява (транспонира) съответни Директиви на ЕС или промени в такива документи. А във връзка с влизането в действие на Парижкото споразумение от началото на следващата година, България трябваше вече да е формулирала своя специфична национална политика за реакция при промени в климата, отчитайки конкретните условия в страната, която да е в унисон с настоящия международен и европейски дневен ред, посочва в анализа си Йотова. Към днешна дата това не се е случило.
Но по-лошото от липса на политика и на съответни действия е провеждането на грешна политика и съответните действия. Въпреки, че в предишни анализи на „Зелени закони“ вече са били посочвани и коментирани конкретни примери за това, сега те посочват нови и то от последните седмици. Според организацията , особено показателно е изявлението на министъра на околната среда и водите Емил Димитров в Народното събрание на 27 ноември, когато той обяви предстояща водна криза в Бургас и в региона поради продължително засушаване и намалени количества вода в този, а и в други региони на страната. Въпреки че действително има данни за намалени количества валежи, а и за други негативни ефекти, произтичащи от затоплящия се климат у нас,
факт е и липсата на координирани действия
за управление на рисковете от тези ефекти – и то именно от страна на МОСВ, категорични са от природозащитната организация .
„Вместо това, на среща при министър председателя часове след изявлението си в Парламента министър Димитров „отмени“ водната криза, а едно от действията за „решаване“ на съществуващите проблеми се оказа освобождаването на зам. министъра на околната среда и водите Атанаска Николова – отговаряща и за климатичната политика, и назначаването на двама нови зам. министри с ресори „води“ и „отпадъци“, недоумяват експертите.
И обобщават, че по този начин у нас от години не само не се решават, а още повече се задълбочават съществуващите проблеми не толкова и само от самите ефекти на климатичните промени, а от неразбиране и неглижиране на необходимостта да се провежда последователна климатична политика. За да не се загуби още ценно време, сега е моментът за разработване на нов тип законодателен акт, отчитащ комплексния и хоризонтален характер на климатичната политика и регламентиращ осъществяването й съобразно специфичните условия в страната и в момента, и в близко бъдеще, заключават експертите от „Зелени закони“. Те са на мнение, че няма как това да стане с промени в ЗОИК, с прилагане на подхода „на парче“ – чрез изменения и допълнения в други закони, дори в преходни и заключителни разпоредби на съвсем различни нормативни документи, каквито са обичайните законодателни практики у нас, или пък с „политически“ решения.
„Нашето виждане е, че има специфични за България рискове от вече наблюдаваните климатични промени – те следва да се определят по същия начин, както бе направено през 2013-2014 г.: по обща методология, приложена по сектори и стъпвайки на такава актуална оценка за рисковете, според нас Климатичният акт трябва: да зададе принципи и механизми, общи за всички икономически области, така че да се фокусират усилията за управление на рисковете от неблагоприятни климатични промени в страната. Насоки за това има в Европейския Закон за климата, който „има за цел … икономиката и обществото на Европа да станат неутрални по отношение на климата до 2050 година. Това означава, че трябва да се постигнат нулеви нетни емисии в ЕС като цяло, основно чрез намаляване на емисиите, инвестиране в екологосъобразни технологии и опазване на околната среда. Със законодателния акт ще се гарантира, че всички политики на ЕС допринасят за постигането на тази цел и че всички сектори на икономиката и обществото участват в нейното изпълнение” , коментират експертите от организацията.
Според тях, е необходимо не да се транспонира европейският Закон за климата, а да се създаде необходимата законодателна основа за реално осъществяване на национална политика за реагиране на промени в климата у нас. Да се прилага проактивен, системен и цялостен подход, да се наблегне на превантивните действия.
Изложените изводи са насочили хората от „Зелени закони“ към намерението да проведат консултации и дискусии с правни експерти и с експерти от различни икономически области за възможността и начина да се изработи национален Рамков законодателен акт за реагиране на промени в климата.
