На срещата на върха на лидерите от Европейския съюз беше одобрена цел за намаляване на въглеродните емисии на общността с 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това написа председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел в Туитър.
„Ние се съгласихме да намалим емисиите си на парникови газове с 55% до 2030 г. Европа е лидер в борбата срещу глобалните климатични промени“, написа той.
Този регламент значително увеличава ангажимента, който съществува в ЕС до момента – намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2030 г. Затягането на тези стандарти е необходимо, за да се изпълни мандатът на Европейската комисия да доведе икономиката на ЕС до нулеви въглеродни емисии до 2050 г.
Сблъсъкът между 27-те държави в блока е свързан с план за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., надграждайки съществуващата цел за намаляване с 40% през това десетилетие.
Сегашното решение цели ЕС да достигне нулеви емисии до 2050 г., защото така, според определени експерти, ще бъдат избегнати катастрофални последици за климата на планетата. За Брюксел сделката предлага и шанс да утвърди поне климатичното си лидерство на световната сцена. ЕС ще представи целта си на виртуалната среща на върха на световните лидери на ООН в събота.
На предишна среща на върха през октомври Полша изрази загриженост за цената на прехода към нетна нулева икономика, като заяви, че е необходим “допълнителен анализ“, за да се оцени икономическото въздействие на предстоящите законодателни предложения върху отделните страни, преди да успее да одобри целта.
Със своя енергиен микс, доминиран от въглища, Полша е в по-тежко положение от другите страни да декарбонизира икономиката си, твърди Варшава, и подчертава, че нейните национални особености трябва да бъдат взети предвид при изготвянето на бъдещото законодателство на общността. България е в не по-леко положение.
Схемата на ЕС за търговия с емисии беше създадена през 2005 г., за да се насърчи намаляването на емисиите на парникови газове по разходно ефективен и икономически ефикасен начин. С нея се ограничават количествата парникови газове, които може да се отделят от енергоемки промишлени отрасли, производители на електроенергия и авиокомпании. Квотите за емисии са ограничени до определено от ЕС ниво, а предприятията получават или купуват индивидуални квоти. С времето определеният лимит се понижава, така че количеството на емисиите постепенно да се намали.
Очаква се около 6,3 млрд. квоти на стойност близо 160 млрд. евро да бъдат разпределени безплатно на дружествата между 2021 г. и 2030 г.
Еврокомисята предлага създаването на няколко механизма за подпомагане, които да съдействат на промишлеността и сектора на електроенергията, за да се справят с предизвикателствата, свързани с иновациите и инвестициите, при прехода към икономика с ниски въглеродни емисии. Сред тях се включват два нови фонда:
- Иновационен фонд — разширяване на съществуващото подпомагане за демонстриране на иновационни технологии, за да се включват и авангардните иновации в промишлеността
- Модернизационен фонд — улесняване на инвестициите за модернизиране на сектора на електроенергията и енергийните системи като цяло, както и повишаване на енергийната ефективност в 10 държави членки с по-ниски доходи.
