Външният ни министър Екатерина Захариева е дала интервю за германското издание „Ди Велт“, цитирано от БТВ, в което говори за причините за ветото, което България наложи на старта на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз.
„Те бяха и доста брутални към мен, когато се осмелих да критикувам честването на 40-годишнината от смъртта на един от най-мрачните диктатори – Тито, който е убил до 1.7 млн. души в бивша Югославия за по-малко от десет години. И все още го почитат. Кметът на Скопие (Петре Шилегов от СДСМ) е партиен приятел на Заев (премиерът на Северна Македония Зоран Заев). След това вече не бях толкова популярна там. Но това е все едно кметът на Берлин да предложи да се чества смъртта на Хитлер“, казва Захариева в края на интервюто.
В отговор на въпрос защо България блокира началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония кък ЕС, Захариева обяснява: „Нашата подкрепа за започването на преговори за присъединяване с всички държави от Западните Балкани винаги е била много последователна, но никога безусловна. Подобно на други държави-членки, ние откриваме, че всеки, който желае да стане член, трябва да бъде готов да започне разговори. Дори когато се съгласихме да започнем преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания през март, това решение беше обвързано с условия. Освен всичко друго, Северна Македония трябва да покаже осезаеми резултати при прилагането на споразумението ни за добросъседски отношения“.
Захариева уточни, че много от точките, заложени в договора за добросъседство, не се изпълняват от страна на Скопие: „Инфраструктура, например. Срамно е, че като съседни държави нямаме дори железопътна връзка. Намираме се в „Паневропейския транспортен коридор 8“, коридор на НАТО, който трябва да свърже Албания, Северна Македония и България. Има огромни закъснения. Не само България е забелязала това, но и международните институции, които финансират проекта. Те губят 130 милиона евро. Северна Македония не е предложила нито един инфраструктурен проект в посока изток-запад. Това би било също толкова добре за тях, колкото и за нас. За съжаление има доста странни примери за създаване на административни бариери там за инвеститори, които биха могли да създадат работни места в региона. Предложихме тригодишна програма за образование и култура, но чакаме отговор от година и половина. И така, и така нататък“.
Не България, а Северна Македония отказва правото на самоопределение на гражданите си, обяснява вицепремиерът: „Най-трудният въпрос са неточните твърдения, които се чуват отдавна, че отказваме на македонците правото на самоопределение. Или правото да наричат езика си както искат. Но страните не признават езици или нации, а само други държави“.
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева повдигна и въпроса дали германците биха приели да ги наричат „фашисти“ в учебниците.
„Премиерът (на РСМ Зоран) Заев беше много критикуван, след като каза истината. Не знам защо това все още не се признава от македонците след десетилетия. Но в учебниците, 75 години след войната, българите все още се изобразяват като фашисти. Бихте ли приели, ако днес германците все още ги наричат фашисти в някои учебници?“, попита Захариева с оглед искането на София да се премахне определението „български фашистки окупатори“ от учебниците по история в югозападната ни съседка.
България остава един от най-силните поддръжници на процеса на разширяване на Европейския съюз, включително с Република Северна Македония, увери вицепремиерът.
„Оставаме един от най-силните поддръжници на процеса на разширяване на Европейския съюз, включително с Република Северна Македония. Но искаме наистина конструктивни и сериозни дискусии между нас. Трябва да направим равносметка къде сме. Омразата трябва да спре. Между 1 септември и 20 ноември сме преброили 14 699 негативни публикации за България в македонските медии и само четири неутрални. В България, от друга страна, имаше 450 положителни съобщения за Северна Македония в медиите през същия период“, подчерта първият дипломат на София.
