Едва ли е тайна за някого, че оръжейната индустрия не само у нас, но и по света носи сериозни приходи на хазната. Допреди три години продажбите на българска специална продукция са надхвърляли 2.2 млрд. лв., а ръстът в този сектор през 2016-2017 г. е стигал до 30% годишно, формирайки 3% от брутния вътрешен продукт на страната. Това сочат обобщените по онова време данни на Сдружение „Българска отбранителна индустрия“, в което тогава членуват всички фирми в бранша.
Тази консолидация в отрасъла очевидно не се е понравила на определени среди и лица. Малко след безумната провокация от страна на държавата по отношение на русенския оръжеен завод „Дунарит“ и подкрепата, която предприятието получи от всички свои колеги в страната, бившият министър на икономиката Емил Караниколов реши да разедини бранша. В края на 2018 г., под негова диктовка, от сдружението си тръгнаха всички държавни фирми, които бяха под шапката на Министерството на икономиката – ВМЗ Сопот, Кинтекс и Авионамс.
Чии интереси е защитавал министъра, само Бог знае, но сред разединените от него фирми в бранша като причина се сочеше името на корпулентния депутат-бизнесмен, който напоследък осребрява всичките си придобивки от фалиралата КТБ.
За съжаление обаче
неадекватната политика
по отношение на оръжейната ни индустрия не приключва с това. Ударът по репутацията на "Дунарит", който имаше за цел да го постави на колене, рефлектира негативно на целия отрасъл. Данните за миналата година показват, "забележителен“ срив в производството и в износа на специализирана продукция – близо 40 на сто.
Очаква се щетите от еквилибристиките в коридорите на властта, сътворени през последните три години, да бъдат редуцирани донякъде в края на тази година, но специалистите са скептични. Прогнозите на членовете на Сдружението са оборотът от продуктите на отбранителната промишленост за 2020 г. да надхвърли 1 млрд. евро. Според тях в последните месеци се наблюдава макар и символично „раздвижване“ в положителна посока. Новият министър на икономиката Лъчезар Борисов очевидно е с по-изострено обоняние към проблемите в този сектор и полага сериозни усилия те да бъдат решени. Но пред него стои нелеката задача да се справи с накърнения имидж на страната ни пред чуждестранните й партньори.
По-сложната роля за него е да влезе в
ролята на медиатор между частните оръжейни фирми и банките.
Този нововъзникнал проблем, пред който е изправена българската отбранителна индустрия в последните години е меко казано странен. Причината да го има не е ясна.
По незнайно чий „съвет", финансовите институции са възприели политика на въздържание и ограничения при обслужването на дружествата с предмет на дейност „Производство и търговия с продукти, свързани с отбраната“. Независимо от факта, че по същество то не се различава от финансовото обслужване на други производства. Оказва се, че банките деликатно
отказват обслужване на търговската дейност
на фирмите от този бранш. Става дума за широк спектър от услуги – за отказ от валутни разплащания, издаване на банкови гаранции и дори на акредитиви. Впечатляващо е, че такива откази са факт дори в случаи, когато фирмите разполагат с депозирани собствени средства и не става дума те предимно да бъдат кредитирани.
„Парадоксалното е, че има случаи, в които едно дружество притежава собствен депозит в банка – да кажем на стойност 100 лв. и иска банкова гаранция за …2 лв., която му се отказва.“, коментира пред в. „Банкеръ“ Петър Петров, съпредседател на Сдружение „Българска отбранителна индустрия акад. Стефан Воденичаров."
Или друг странен пример: банка с представителство в България, с опит в обслужването на този бизнес в Германия, хлопва вратата си пред тукашните оръжейни дружества…
И тъй като досега мълчанието от страна на банките и на всички държавни институции по темата е било меко казано оглушително, хората от Сдружението логично са потърсили съдействие от новия ресорен министър на икономиката. Министър Лъчезар Борисов е взел присърце проблемите в сектора и наскоро по негова покана е била организирана съвместна среща между представители на Сдружението, на Асоциацията на банките в България и на Министерството на икономиката.
На вниманието на банкерите са били поставени
няколко въпроса. Най-важният от тях е свързан с редицата рестрикции в обслужването на членовете на Сдружението и на други фирми от бранша (закриване на банкови сметки, откази и/или ограничения по плащания към доставчици, плащания от клиенти и др.), включително и пълен отказ от банково обслужване на дружества с предмет на дейност „производство и търговия с продукти, свързани с отбраната“, научи в. „Банкеръ“.
Оръжейниците от сдружението подчертават, че "става дума за рестрикции срещу стратегически обекти със значение за националната сигурност, които са част от критичната инфраструктура ( съгласно ПМС 181/20.07.2009 г)". И поясняват, че няма място за съмнения в коректността на компаниите от бранша, тъй като те оперират в условията на строг мониторинг, осъществяван от редица институции, а самата им икономическа дейност е сред най-строго контролираните, включително в световен мащаб. Според представители на Сдружението, това би трябвало да е достатъчна гаранция за банките.
Другият съществен въпрос, който е бил предмет на обсъждане, е отказът да се предоставят кредити, банкови гаранции, акредитиви и други финансови инструменти, което на практика намалява възможностите на дружествата в този отрасъл да сключват и да изпълняват дългосрочни договори, надхвърлящи определени стойности. Това резонно води до спад в конкурентоспособността не само на отделните компании, но и на самия отрасъл. И тъй като той е структуроопределящ за редица региони на страната, естествено съответна роля имат и синдикатите. Помним от стари случаи с ВМЗ Сопот и други дружества, каква олелия настава, когато те се явят на сцената. Това донякъде обяснява резервираността на финансистите, чиято работа не е да решават социалните проблеми на предприятията.
За да бъдем по-изчерпателни потърсихме за разяснения един от съпредседателите на Сдружението – Петър Петров. Пред в. „Банкеръ“ той каза, че най-малкото, което са си обещали участниците в срещата е да бъде намален административния натиск по отношение на проверките, които банките правят при отношенията си с тези дружества. И това е съвсем логично, тъй като контролът върху производството и търговията с този вид продукция (в съответствие с изискванията на десетки нормативни актове), минава през ситото на купища държавни органи.
Всяка сделка, всяко разрешително за транспорт, всеки износ се проверяват от стриктно по-стриктно. Да не говорим, че „Асоциацията на банките в България“ – като пълноправен член на Европейската банкова федерация и член на Европейския платежен съвет – участва в „Комитета за борба с изпирането на пари и финансовите злоупотреби“ и би трябвало да има информация за дейността на всяко дружество от този бранш.
Петър Петров поясни, че в крайна сметка представителите на Асоциацията на банките в България са поели ангажимент да се запознаят с контрола, който извършват всички държавни органи върху всяка сделка, за да не се налага дублирането и трупането на едни и същи документи. До окончателно решение все още не се е стигнало, но посоката на разговорите дава основание за оптимизъм, смята Петров.
"Банкеръ" отправи и официално запитване към Асоциацията на банките в България. Главният секретар Ирина Марцева ни отговори следното:
"Банките в България обслужват всички свои клиенти, спазвайки нормативните изисквания и следвайки собствените си политики, включително като прилагат задълбочени проучвания и извършват стриктни анализи, необходими за коректното управление на кредитния риск и във връзка с изискванията за изпълнение на надзорни цели.
В този контекст не ни е известно банките да разграничават своите клиенти и да прилагат законовите и вътрешните си правила различно, с оглед сферата на дейност, в която оперират техните клиенти. Това, което бихме искали да подчертаем е, че АББ не се намесва в търговските политики на банките и в бизнес отношенията им с техните клиенти
Индивидуални, специфични въпроси биха били обект на разглеждане на базата на установените от всяка банка индивидуални правила и не би могло да са предмет на обсъждане в АББ. Като цяло не смятаме, че конкретни казуси следва да се приравняват на общи въпроси или проблеми за цял сектор".
Очевидно в Асоциацията не мислят, че има проблем. В този смисъл изясняването на отношенията вероятно ще продължи с оглед на няколко обстоятелства.
Първото е, че всички рестрикции, които са наложени на оръжейния бранш, не важат за държавните фирми, ако се вярва на думите на представителите на частните дружества. Те напомнят, че държавните "оръжейници" са собственост на Държавната консолидационна компания и имат зад гърба си Българската банка за развитие – и двете под шапката на Министерството на икономиката.
Според частните компании в случая от отговор се нуждае въпроса "Защо държавната банка, която е създадена най-вече да обслужва и да стимулира дейността на българските производствени дружества, се отнася резервирано към частните компании в този бранш? Не намирисва ли всичко това на някакъв вид дискриминация?"
Любопитно беше да вземем мнението по всички тези въпроси и на самия министър.
Пред в. „Банкеръ“ Лъчезар Борисов каза, че е направил всичко възможно повдигнатият от Сдружение „Българска отбранителна индустрия“ проблем да бъде решен. Надява се в най-близко бъдеще оръжейниците и банките да стигнат до приемливо и удовлетворяващо всички страни решение.
