Думата определяща отиващата си 2020 г. е "пандемия". Тя промени не само делника и празника на хората в целия свят, но и отношенията между държавите. Ефективността на европейските институции бе подложена на най-голямото изпитание досега. Забележителното обаче е друго – те успяха да прокарат спешни здравни и икономически мерки, въпреки бюрократичните спънки, които сами си създадоха.
Пет месеца бюджетни неволи
На срещата на върха на Европейския съвет на 10 и 11 декември в Брюксел лидерите от общността предупредиха, че борбата срещу пандемията от COVID-19 не трябва да отслабва и да спира. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи спасителния пакет през юли след дълги прегори с държавите-членки и по-специално с "пестеливите" северни страни.
Намерението й беше тези средства да доведат до най-амбициозната реконструкция на европейската икономика от десетилетия насам. Плановете й обаче се провалиха с гръм и трясък, когато Европейският парламент отказа да подкрепи предложението, защото са орязани парите за дигитализация, климат и младежки политики.
След месеци "ходене по мъките", евродепутатите най-сетне казаха "да", но… след като Комисията и Съветът им обещаха допълнителни 15 млрд. евро за важните за тях сектори. Първоначално преговарящите от ЕП поискаха 39 млрд евро, но като видяха, че няма да стане, се съгласиха на по-малката сума.
Веднага след като конфликтът с ЕП беше разрешен, Полша и Унгария наложиха вето на бюджета и възстановителния план – заради обвързването на "националните" пари в еврофондовете с върховенството на закона.
Полското правителство обяви, че ЕС бил поробил страната му и искал да се меси във вътрешните й работи. Защото такава била практиката на Брюксел – да мачка и изнудва по-слабите. А унгарският премиер Виктор Орбан отиде още по-далеч – сравни ЕС със Съветския съюз, защото обичал да дава указания.
В отговор на обвиненията, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и председателят на Съвета Шарл Мишел "обещаха" на Варшава и Будапеща тълкувателна декларация, в която да обяснят какво конкретно означава правовата държава и… всичко си дойде на място.
Бюджетът и планът за възстановяване наистина са успех за Брюксел, но провалът си е провал: дългите и объркани – а на моменти дори безсмислени – процедури за прокарване на животоспасяващи решения в критични ситуации, си остават. Толерантността към Унгария и Полша също идва малко в повече, защото те – въпреки откровеното си поведение "Анти Брюксел" – ще получат най-много пари от спасителния пакет.
Спасителната ваксина – обслужване на едно гише
Седмица преди Коледа, Европейската агенция по лекарствата бе подложена под огромен натиск за бързо одобряване на ваксината срещу COVID-19, разработена от американския гигант Pfizer и германската BioNTech. Причината е, че Великобритания и Съединените щати вече бяха започнали ваксинациите.
Натискът показа напрежението между регулаторите и правителствата, които искат бързо да ограничат пандемията, която уби повече от 1.6 милиона души по целия свят. Забавянето на одобрението повдига въпроси за способността на Европейския съюз да действа решително по време на криза.
Евроинституциите обясниха, че не е важно да сме първи, а да предложим най-безопасен препарат. Само че, като се вземат предвид стандартните срокове за разработка и одобряване една ваксина – средно около 10 години – идеята Европейската агенция по лекарствата да вземе решение само за две седмици, си е чиста проба… абсурд. Или поне така изглежда на пръв поглед.
Фактът, че Брюксел ще осигури огромно количество ваксини за всички държави членки, че и дори за по-бедните страни по света, е успех. Като гаф обаче може да бъде отчетено бавното и трудно вземане на решения, когато всеки час е ценен. Другият проблем е, че Брюксел не направи никакво усилие, за да убеди хората в ползата от ваксината, т.е. да спечели доверието им.
Върховенството на закона
Едно от големите постижения за целия блок е условието за върховенство на закона при разпределението на евросредства. На 16 декември Европарламентът и Съвета за законодателство се споразумяха за създаване на механизъм, чрез който ще "връткат кранчето" на държавите членки, нарушаващи принципите на правовата държава.
Решението за спиране ще се взема от Съвета – по предложение на Комисията и с квалифицирано мнозинство. Новите правила влизат в сила от 1 януари 2021 година. Мярката е голям пробив, защото към момента почти няма държава членка на ЕС, в която да не са отчетени злоупотреби.
И тук обаче успехът не е пълен. Оказва се, че заради ветото на Полша и Унгария, обвързването на парите с върховенството на закона няма да се прилага изцяло от 1 януари. Причината е, че Съдът на Европейския съюз трябва да вземе решение дали да утвърди, или да отмени инструмента.
Брексит
Преговорите за излизането на Великобритания от общността са най-големият провал. Правителството на премиера Борис Джонсън цяла година разиграваше Европейската комисия и главния преговарящ Мишел Барние. Постигането на търговско споразумение се оказа почни невъзможно, а най-реалистичният вариант е Лондон и Брюксел да продължат да търгуват при условията на Световната търговска организация.
Двустранната търговия е за около 1 трлн. евро, а "горещите картофи" са два – равнопоставеността и рибарството. Фон дер Лайен заяви, че дискусиите за достъпа до риболовни води на Обединеното кралство за корабите на ЕС са толкова много трудни, колкото и гаранциите за лоялна конкуренция за компаниите.
Без сделка – всички ще пострадат. Заради опразването на пазарите, безпорядъка по границите и хаоса по веригите за доставки от Континента към Острова и обратно.
Международната политика
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел предупреди за нарастващи различия между играчите на световната сцена, отстъпление от борбата срещу глобалната бедност и засилване на авторитарните режими.
Най-големият проблем, според него е, че кризата на мултилатерализма продължава: Г-7 и Г-20 практически отсъстват, Съветът за сигурност на ООН е парализиран, а много секторни структури – като Световната търговска организация и Световната здравна организация – се превръщат в арена на междудържавни, регионални и глобални сражения.
Безспорният провал № 1 са отношенията с Турция. Президентът Реджеп Ердоган продължава да извива ръцете на евроинституциите, защото в ръкава си има силен коз – мигрантите. А страните от блока не са единни по въпроса с налагането на енергийно ембарго срещу Анкара, защото част от държавите членки й продават оръжие. По данни на Стокхолмския международен институт за мир, основните доставчици на оръжие за Турция през 2015-2019 г. са САЩ – 38%, Италия – 24% и Испания – 19% процента.
Отношенията с Русия също са във фризера. Напрежението около "Северен поток 2", санкциите заради отравянето на опозиционера Сергей Навални и влошените търговски отношения не предполагат взаимноизгодна развръзка в близко бъдеще. Някои държави членки обаче осъзнаха интереса си. Германия, например, се споразумя с "Газпром" и ще строи завод за водород от природен газ. На ниво ЕС обаче тези ползи все още не са осъзнати.
За да се справи с конкуренцията на Китай на всички нива, Брюксел ще призове САЩ да сформират нов глобален алианс чрез който да "отговорят" на стратегическото предизвикателство, отправено им от азиатския гигант. Планът на ЕС за съживяване на трансатлантическото партньорство предлага ново сътрудничество във всичко – от цифровото регулиране и борбата с пандемията от коронавирус до борбата с обезлесяването. Излишно е да се казва, че ще има много работа, защото след ерата "Тръмп" почти всички връзки между Брюксел и Вашингтон са прекъснати.
