Недостигът на ваксини и забавянето в имунизациите предизвикаха всеобщо напрежение и взаимни обвинения в средите, които отговарят за провеждането на процеса.
Германското правителство съобщи на 4 януари, че обмисля забавяне в прилагането на втората доза от ваксината на "Пфайзер"/"Бионтех", за да може ограничените запаси да стигнат до повече хора – след като Великобритания вече взе такова решение предишната седмица. Това стана на фона на все по-силни критики срещу здравния министър Йенс Шпан както заради неосигуряването на достатъчно дози от ваксината, така и заради бавния старт на имунизационната кампания.
Обвиняват Шпан, че е предоставил на Европейската комисия отговорността за осигуряване на запаси от ваксина. Правителственият говорител Щефан Зайберт обаче обяви, че това е било "правилното решение". Еврокомисията също реагира на критиките срещу договорената през юни стратегия. Подписали сме договори, които ще осигурят на страните членки 20 млрд. дози – предостатъчно за ваксинирането на цялото население на ЕС, каза главният й говорител Ерик Мамер. По думите му било "твърде странно", че някои хора питали защо всички дози не са веднага на разположение. Мамер се позова на предвидимите забавяния в производството, което значело, че бройките за съюза постепенно ще се увеличават, докато се стигне до
"голяма доставка" около април.
Засега темпото на имунизации в общността силно изостава от това в САЩ или Великобритания. На Острова вече са ваксинирани над 1 млн. души, докато Германия е поставила към 365 хил. дози от получените досега 1,3 милиона.
Една от причините за забавянето в Евросъюза е, че европейският медицински регулатор даде одобрение за ваксината на "Пфайзер"/"Бионтех" по-късно от властите в САЩ, Великобритания и Израел. Всеки момент се очаква одобрението за ваксината на американската компания Модерна, но и там ЕС вече бе изпреварен от споменатите държави. Нещо повече, на Острова вече пуснаха в употреба и своята "рожба" – разработката на Оксфордския университет и "АстраЗенека", която въпреки колебливите първоначални резултати е изключително обещаваща като възможности за производство, транспортиране и цена. Европейският регулатор обяви, че ще наблюдава резултатите от прилагането й "през първото тримесечие", което значи, че ще й даде зелена светлина не по-рано от април.
Не носи оптимизъм и информацията от края на 2020-а, че доставката на първоначално договорените 200 млн. дози от ваксината на "Пфайзер"/"Бионтех" за ЕС
ще приключи чак през септември.
Европейската комисия води разговори за още 100 млн. дози от същия производител, но съвсем не е ясно пък те кога ще са на разположение.
Германското списание "Шпигел" съобщи, че Евросъюзът е пропуснал възможност да поръча не 300 милиона, а 500 милиона дози. Същото важало за ваксината на "Модерна" – фирмата според изпълнителния й директор Стефан Бансел била предложила 300 млн. дози, но Комисията се съгласила на 80 милиона плюс 80 милиона под условие.
Според източници, запознати с преговорите, роля изиграла позицията на Франция, която искала да се поръча препарат на френската компания "Санофи". Това се случило през ноември, когато вече е било ясно, че предстои одобряване на ваксината на "Пфайзер". Разработката на "Санофи" и "ГлаксоСмитКлайн" обаче се оказа несполучлива и авторите й се надяват да имат по-ефикасна ваксина
… до края на 2021-ва.
Освен гафовете на ниво Европейски съюз местни неуредици също бавят ваксинирането. Емблематична в този аспект се оказа Франция, където до края на миналата седмица са ваксинирани едва… 500 души. Френските медии определиха случая като "скандал", а според информирани източници президентът Еманюел Макрон бил "бесен". В страната обаче все още липсват изградени ваксинационни центрове и логистиката при разпределението на медикаментите върви бавно.
На фона на френската инертност отново изпъкна германската активност. Руският президент Владимир Путин е обсъдил с канцлера на Германия Ангела Меркел възможността за "съвместно производство на ваксини" срещу коронавируса, съобщи на 5 януари Кремъл. Берлин настоява пред Еврокомисията и за по-бързо одобряване на ваксината на Оксфорд/"АстраЗенека", след като това вече бе направено във Великобритания и още няколко Държави. Припомняме, че именно благодарение на германския натиск още преди края на миналата година регулаторите на ЕС позволиха прилагането на препарата на "Пфайзер"/"Бионтех".
Къде сме ние?
До момента в България са пристигнали общо около 35 хил. дози ваксина на "Пфайзер"/"Бионтех", достатъчни за двойното имунизиране на около 17-18 хил. души. Но в средата на декември стана известно, че 33 на сто от медиците у нас имат желание да се ваксинират, което на практика прави около 44 000 души. Здравният министър Костадин Ангелов обеща, че в края на януари ще имаме още една пратка от 25 000 дози. Дори и тогава обаче всички дози, с които разполагаме, няма да са достатъчни дори само за ваксинирането на желаещите медици. Като имаме предвид, че след медиците идва ред на възрастните хора и на други уязвими групи от населението, е интересно как точно нашите власти си представят преминаването към масова ваксинация през март?
Междувременно Сърбия съобщи, че до края на януари ще получи половин милион дози от руската ваксина Спутник V. До края на месеца се очакват още пратки китайска ваксина и ваксината на "Астра Зенека" и Оксфорд. С това общият брой на дозите от четири ваксини от различни производители, включително пристигналите на 4 януари 19 500 броя ваксини на "Пфайзер"/"Бионтех",
ще достигне един милион броя.
Двеста хиляди дози китайска ваксина може да пристигнат пък в Северна Македония през януари, заяви премиерът Зоран Заев. Министърът на здравеопазването Венко Филипче съобщи за готовност на американската компания "Пфайзер" да достави в страната през 2021 г. 800 000 дози от своя препарат, разработен съвместно с "Бионтех".
