Александър МАРИНОВ
Според източната духовна традиция символ на 2021 г. е Белият метален бик. Познавачите на китайския хороскоп твърдят, че започващата на 12 февруари нова лунна година ще е едновременно продължение на предишната и период на опасности, големи промени и скъсване със старото (свързвани с метала). По принцип бикът се асоциира с пари и богатство, но в дадения контекст влиянието му може да бъде интерпретирано като щети върху икономиката, финансова криза и материални лишения. Общата прогноза е за мъчителни, но дълбоки промени в управлението и финансите на обществата, особено на западните (неизточните), ако отчитаме, че белият цвят символизира Запада.
На този фон прогнозите за развитието на политическите процеси по света и в България изглеждат по-трудна и рискована задача от всякога. Дори ако се ограничим само до мащабите на нашата страна, степента на неопределеност на множество ключови фактори е толкова висока, че разумната аналитична дързост би трябвало да се ограничи само до опита за формулиране на някои основни въпроси. Отговорите ще се избистрят по-нататък през годината.
Първият основен въпрос е в каква степен и по какъв начин политическите процеси ще бъдат повлияни от здравните аспекти на глобалната пандемия. За периода от избухването на ковид-кризата
такива значими влияния бяха констатирани в редица държави,
вкл. при провеждането на избори и референдуми, но еднозначен извод е невъзможен (извън това, че на някои места се забеляза тенденция към снижаване на електоралната активност).
Пряко отражение върху политическите последици от здравната криза има ефективността и последователността на правителствата при нейното овладяване. Особено способността да се изработи и приложи оптимална комуникационна стратегия между властите и отделните слоеве на обществото.
Неслучайно авторитетни анализатори (Гартън Аш, Фукуяма и др.) определиха 2020-та като година на „подвиг на лекарите и провал на политиците” (особено от гледна точка на комуникациите). По този показател е ясно, че на повечето места по света здравният компонент на кризата не носи актив на управляващите. Още по-малко основания за оптимизъм във властта има в България, където бе избрана една примитивно разбрана и некадърно приложена гьобелсова тактика – неспирно повтаряне на самохвални лъжи, че нашето правителство се справя с кризата едва ли не най-добре от всички в Европа и дори в света.
Между другото, този пореден нескопосан опит да се използва пропагандния инструментариум на Третия райх (след крилатия цитат на ББ, че „трудът ни прави свободни”) показва
какъв опасен бумеранг е невежеството на властимащите.
Известната мисъл на Гьобелс за превръщането на лъжата в истина след стократно повторение се възпроизвежда непълно (втората част на изречението е „но само ако се осигури изолиране на обекта на въздействие от реалните обществени условия”). В нашия случай това е очевидно невъзможно – нито по отношение на постоянно изменящите се оценки, нито спрямо кухите оптимистични прогнози за близката „победа над вируса”). В допълнение, истината е, че никой не може да предвиди с точност как ще се развива заразата в следващите месеци. Опитът на големи западни страни през последния месец го показва еднозначно.
Така че изборите по неизбежност ще се проведат в много сложна обстановка. Единственото ясно отсега е, че управляващите търсят начин да използват драматичните психологически отражения на кризата в своя полза, разчитайки, че ниската електорална активност ще работи за тях. Това допускане е логично, като имаме предвид реалната тежест на контролирания вот и изборните измами (осигуряващи на управляващите и ДПС не по-малко от 300 хил. „кухи” гласове). Но тази заплаха не може да бъде преодоляна с механично отлагане на гласуването, а само чрез пълна мобилизация на тази част от обществото, която иска промяна. Отделно стои въпросът за изработването на ясни процедури за провеждане на изборите в условията на известните ограничения, за въвеждането на част от които очевидно са необходими законови промени.
Вторият основен въпрос за влиянието на ковид-кризата върху политическите процеси у нас е функция на обективните резултати и обществените възприятия на дейността на властите по минимизиране на нейните икономически и социални последици. Тук правителствената пропаганда е особено арогантна, но и противодействието се засилва – от страна както на бизнеса, така и на домакинствата и гражданите. Показателен е фактът, че работодателските организации, които никога не са обичали да се конфронтират с властта, заемат все по-ясна критична позиция. Истината няма как да се скрие –
реално се харчи много по-малко, отколкото се обещава,
а и това което се харчи, достига до малка част от действително засегнатите. Ефектът от държавната подкрепа е слаб, нетраен и неравномерен.
Повечето социологически проучвания бягат от анализа на реалното възприемане на социално-икономическите мерки на правителството, но има данни, според които фактически получилите подкрепа не надхвърля десет на сто от нуждаещите се. Няма солидни аргументи в полза на допускането тази неблагополучна картина да се измени съществено в месеците до парламентарните избори, по-скоро ситуацията ще се влошава предвид очертаващите се спазми на хаотично отваряне и затваряне на основни икономически и други дейности. Поради това обстоятелство по-вероятно е и този аспект на кризата да работи против управляващите.
Третият съществен въпрос е свързан със съотношението на силите, подкрепящи истинската промяна, респ. запазването на статуквото (модела). Амплитудата в анализите на постиженията и провалите на масовите протести е факт, но засега това са предимно морално-психологически интерпретации. Липсват по-задълбочени изследвания на фундаменталните пластове на политическите нагласи и вероятни поведения. Към това следва да прибавим нееднозначното отражение на откровено манипулативните интерпретации на част от формално признатите социолози (въобще не коментирам фиктивните агенции-пощенски кутии, които фабрикуват откровени фалшификати). Стимулирани по съответния начин, по медиите пак се разщъкаха
десетината втръснали трубадури на платената любов към властта.
Налице е активизация на добре познатите проправителствени професионални тролове. Целта на внушенията е ясна – тези българи, които въпреки нагнетяването на страх решат да идат до урните, да бъдат разколебани да гласуват за промяна.
Но въпреки мащаба на вложените ресурси, успехът на тази тактика въобще не е гарантиран. Причината е, че независимо от всички грешки и слабости постепенно се оформят центрове на алтернативна партийно-политическа сила. Вярно е, че те засега могат да послужат главно като спусък на началото на промените, а не като гаранти за необходимия нов модел на управление. Не е нужно да бъдат идеализирани техните мотиви – важно е, че все по-голяма част от българските политици разбират, че нямат интерес да се придържат към статуквото. Особено важно е, че се натрупва все по-сериозна енергия за консолидация в името на осигуряване на честни и свободни избори, като първа важна за всички почтени хора стъпка независимо от всички останали различия и вражди. Постигането на широко и активно въвличане на гражданската активност за ограничаване на изборните манипулации и измами и за висока избирателна активност на този етап е голяма заплаха за системата, която е на път да се реализира.
А това ще означава, че промяната ще прегази съпротивата на статуквото както разярен бик мачка поцинкована кофа.
