На днешния ден през 1969 г. британската рок група "Led Zepelin" издава първия си албум – "Led Zeppelin". Дебютният студиен албум се смята за един от най-важните записи в историята на хард рока и образец за множество бъдещи групи. За пръв път дистерните китари са на преден план и служат за основа на структурата на песните, което слага началото на един непознат дотогава стил, интерпретиращ блуса и ранния рокендрол по един коренно различен начин. Дисторшън (на английски: distortion; на латински: distorto – буквално: "изкривяване, деформация") е китарен ефект, използван при свирене на електрическа китара, който изкривява звука с цел постигане на по-тежко и мощно звучене, като запазва правилността на тона. Използва се най-вече в рок и метъл музиката. Една от неофициалните версии за историята на дистерните ефекти гласи, че те са открити от китариста Джими Пейдж, след като по време на концерт лампите в усилвателя на китарата му прегряли и предизвикали изкривяване на звука, което допаднало на музиканта.
Повечето песни в албума "Led Zeppelin" са написани от китариста Джими Пейдж с частичното съдействие на останалите музиканти. В някои от тях обаче се прокрадват мотиви от композиции на съществуващи по това време групи и изпълнители, за което Пейдж признава години по-късно, въпреки, че на обложката не е изрично указано. Парчето "You Shook Me" представлява свободна интерпретация по едноименната песен на блус изпълнителите Уили Диксън и Дж. Б. Леноар. Уили Диксън е и оригиналният изпълнител на песента "I Can't Quit You Baby", също намерила място в албума.
Албумът "Led Zeppelin" отбелязва огромен комерсиален успех за времето си, най-вече в САЩ, където единствено албумите на The Beatles се продават по-добре.
През август 1968 г. английската рок група "Ди Ярбърдс" (The Yardbirds) окончателно се разпада. Месец след завръщането в Англия, през октомври 1968-а, Пейдж променя името на групата на "Лед Цепелин". Бандата влиза в студио "Олимпик" в Лондон, като записва за по-малко от 30 часа своя дебютен едноименен албум, който е издаден в началото на 1969 година. За този албум те взимат от "Атлантик Рекърдс" необичайно висок за времето си аванс от 200 000 долара. Албумът съдържа смесица от блус и рок със силни дистерни китари, правещи го едно от основните звена в еволюцията на хард рока и хеви метъла. Този прийом се среща за пръв път при "Цепелин", отпушвайки огромна вълна от групи, приели подобен начин на звуковъзпроизвеждане и блус интерпретация.
Първоначално албумът получава от критиката негативни отзиви, но оценката за него се променя драматично след комерсиалния му успех и в последвалите десетилетия той е възприеман от мнозина като връх в творчеството на групата и хеви метъл музиката изобщо. През 2003 г. списание "Ролинг Стоун" го класира като номер 29 в своята класация за 500 най-велики албума на всички времена.
В интервю през 1990 г. Пейдж признава, че са били необходими само 36 часа студийно време, проточили се в рамките на няколко седмици, за записа на албума, включително за миксирането. Джими добавя, че е сигурен за часовете, тъй като пази фактурата от сметката, платена на студиото. Една от основните причини за краткия период на записа на албума е фактът, че репертоарът, избран да попадне в плочата, е добре познат и многократно изпълняван от групата по време на скандинавското турне през септември '1968. „Групата просто започна да развива аранжиментите от скандинавското турне и аз знаех точно какъв саунд търся, обяснява Пейдж. – Постигнахме целта си невероятно бързо.“
Тъй като групата още не е подписала окончателен договор с Altantic Records, Пейдж и мениджърът Питър Грант плащат за сесиите от собствени средства и групата е принудена да пести студийното време.
Британската рок група "Лед Цепелин" (Led Zeppelin) е създадена в Лондон през 1968 година от китариста Джими Пейдж, вокала Робърт Плант, басиста Джон Пол Джоунс и барабаниста Джон Бонъм. Звукът на групата е задвижван от тежки китари, чиито корени произлизат от блуса в ранните им албуми, а по-късно те са признати и като прародители на хевиметъла, техният уникален стил съдържа голямо разнообразие от влияния, включително и фолк музика. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рока, положила основите на хардрока и хевиметъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.
"Лед Цепелин"
са една от най-успешните и иновативни влиятелни рок групи в историята. Те са една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката. Всеки от деветте им студийни албума влиза в "Билборд Топ 10", а шест сингъла достигат до номер едно. Списание "Ролинг Стоунс" ги описва като "най-тежката група на всички времена", "най-голямата група на 70-те" и "безспорно една от най-издръжливите групи в историята на рока". През 1995 година са включени в Залата на славата на рокендрола, като в биографията на групата в музея се посочва, че "Лед Цепелин" са изключително влиятелни през 70-те, където "Бийтълс" с приоритет са били номер едно.
