Китайското стопанство е ускорило растежа си година след като пандемията от коронавируса постави под карантина света. Успешното овладяване и контрол на заразата са позволили на азиатския колос да увеличи дела си от световната търговия и инвестиции.
На 18 януари Пекин отчете 6.5% ръст на БВП през четвъртото тримесечие на миналата година – доста по-бърз от постигнатите преди настъплението на заразата 6% за същия период на 2019-а – и така по безспорен начин изпревари подема на основните си западни конкуренти. За цялата 2020-а икономическият растеж на Китай е 2.3% и това превръща страната в единствената голяма икономика, която не е допуснала спад през изтеклата пандемична година.
Тези резултати ще позволят на азиатския гигант да увеличи дела си от световното стопанство с най-високата скорост за новия век. Световният БВП се е свил с 4.2% през миналата година, по данни на Световната банка, което е тласнало приноса на Китай до 14.5% в доларово изражение по валутния курс от 2010-а или две години по-рано от прогнозите.
Силните резултати на Пекин не са проста случайност, която ще бъде заличена след като и другите едри икономики започнат да се възстановяват с напредването на имунизациите. Икономисти очават китайският БВП да нарасне с 8.2% през тази година и по този начин да продължи да изпреварва глобалните си съперници, включително САЩ. Китайското стопанство се доближава до американското с най-бързите регистрирани досега темпове. БВП на Китай е бил 71.4% от щатския през 2020-а, по данни на МВФ – с 4.2% повече от 2019-а. По оценка на институт "Брукингс" с тези темпове Китай ще детронира САЩ като най-голямото световно стопанство през 2028-а.
Китайският президент Си Дзинпин заяви през миналата седмица, че "времето и обстоятелствата" са на страната на Китай през новата година, белязана от метежите в САЩ. В отговор на търговската война на президента Доналд Тръмп Пекин задълбочи икономическите си връзки с Азия и Европа и започна да насърчава вътрешното потребление като двигател на следващата фаза на растежа. Ако страната успее да овладее и новите случаи на заболели от COVID-19, заразата ще й помогне да затвърди позицията си на глобалната сцена.
Не само растежът на Китай, но и структурата му има значение за страната и за световната икономика. Основен принос за миналогодишното възстановяване има индустриалният сектор, който е най-облагодетелстван от държавните стимули. Той постигна 7.1% ръст през четвъртото тримесечие на 2020-а срещу 5.8% през третото. Продажбите на дребно продължават да изостават от промишленото производство със своето увеличение от 4.6% в периода октомври-декември. Ден преди да огласи данните за БВП, китайската статистика отчете най-високия в историята месечен търговски излишък през декември 2020-а, последвал три поредни тримесечия на двуцифрен ръст. Износът от Китай е скочил с 18% през миналия месец спрямо същия период на 2019-а.
Тези данни допълват серията от други показатели, очертаващи китайския икономически бум. През януари китайската валута прекоси бариерата от 6.5 юана за един щ. долар за първи път от 2018-а и в ранното утро на 18 януари се разменяше срещу 6.4924 юана за един долар. Връщането към растеж броени месеци след избухването на заразата провокира силен интерес в инвеститорите, които наляха около 154 млрд. долара в китайски акции и облигации чрез инвестиционни програми на Хонконг през 2020-а.
Пекин заяви амбициите си да удвои до 2035-а обема на брутния си вътрешен продукт спрямо равнищата през 2020-а – заявка за световен икономически лидер. Засега няма гаранции, че тази цел ще бъде постигната предвид огромните предизвикателства, вариращи от влошаващите се отношения със САЩ до прекалената зависимост от финансирани чрез дългове инвестиции и бързо застаряващото население.
Ще намалява и ролята на Китай като световен производител и доставчик, която се засили през миналата година заради ударното изработване на маски, медицински материали и бизнес-карантини. Просто защото доста държавни лидери започват да разнообразяват националните производствени мощности, за да намалят зависимостта си от Пекин. Мултинационалните инвеститори също имат основания за тревога предвид непрестанните санкции на САЩ срещу китайски компании и отделни мениджъри.
Все пак, интересът към китайския пазар едва ли ще се изпари. Страната в момента има 25% дял от глобалната средна класа и бързо растящият потребителски пазар вече изпреварва в някои сектори САЩ и Западна Европа. И "Дженеръл мотърс" и "Фолксваген" са продали повече коли в Китай отколкото в собствените си държави през 2020-а. "Старбъкс" планира да открие близо 600 нови магазини в азиатския гигант през тази година, а "Найки" отчете за първи път продажби за 2 млрд. долара в Китай в периода септември-ноември.
