Вотът по пощата се практикува отдавна в много страни и не е някаква новост. Той може да бъде регламентиран, но ГЕРБ отказа всякакви промени – под предлог че не можело да се правят такива в последния момент, макар че традиционно ГЕРБ правят промени тъкмо в последния момент. Освен когато не им изнасят, заяви по Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
"След случая "Костинброд", след многократното отлагане на машинното гласуване в нарушение на закона, след като в България има много по-висок процент невалидни бюлетини (можем да се запитаме колко от тях са унищожени бюлетини) – нормално е при всички тези факти гражданите да са скептични към сегашния начин на организация на изборите. Впрочем, по време на консултациите при президента Румен Радев доскорошният "баш изборджия" на ГЕРБ Цветан Цветанов лично заяви, че някогашната му партия е неспособна да организира честни избори. Това няма как да успокои хората", смята българският евродепутат.
Христов изрази мнение, че вследствие на консултациите при президента са се проявили много слабости на българския изборен процес.
"Бяха подети много инициативи и предложения за неговото усъвършенстване, но ГЕРБ побърза да откаже. Всичко това, разбира се, само добавя въпросителни", допълни Иво Христов.
Евродепутатът определи като "оптимистична" прогнозата, че следващият парламент ще бъде недълготраен, защото няма да се сформира стабилно мнозинство.
"Реализмът диктува, че в българското политическо блато са възможни всякакви мнозинства. В момента една заклето проевропейска партия като ГЕРБ (поне това е флагът, под който тя се изявява), управлява заедно с крайни националисти, таксувани на много места в Европа като фашисти и популисти, със задкулисната подкрепа на една етническа партия като ДПС, която покани турския президент Ердоган да се изяви на собствения им конгрес. Такъв политически монтаж е нелогичен, но се случва в България. Така че е трудно да бъде направена прогноза."
"Промяната е належаща и жизненонеобходима. Тези месеци, с които бе отсрочен вотът (гражданите го поискаха още през лятото), не доведоха до никакво оздравяване и перспективно реформиране на обществото. През това време бе източван бюджетът, затънахме в здравна криза, много хора загубиха живота си, институциите функционират зле. Абсолютно нищо не спечелихме от тази агония. Да не говорим за социалните последствия; за пълзящата бедност; за това, че дребният бизнес фалира. Видно е, че настоящото Народно събрание няма доверие, за да проведе реформи. Промяна е жизненонеобходима на България. Надявам се българите да бъдат достатъчно мъдри и в деня на изборите да дадат гласа си за всички други, извън партиите на статуквото", коментира още Иво Христов.
По думите му, всички партии, извън сега управляващите, се явяват алтернатива.
"Те могат да се зловидят на един или друг, но това е политическата алтернатива. Дали тези партии ще влязат в диалог, дали ще постигнат консенсус по програма минимум, за да изгазим от тази институционална криза, в която се намираме – това зависи от мъдростта на техните лидери, от това дали имат съзнание за историческа мисия и от това дали ще предпочетат да се впишат в историята, или да влязат в следващо управление", смята евродепутатът.
"За мен президентът е гарантът на тази промяна, тъй като той има куража да слезе сред протестиращите граждани, да заяви съвсем открито принципите си. Той е припознат като партньор, като лидер от всички крила на протеста. Всички се явиха на консултациите, влязоха в диалог и стигнаха да определено съгласие в дискусиите с президента. Според мен негова е лидерската роля в този процес", категоричен бе Христов.
Според него е видно, че протичат определени процеси в демократичната общност: "Тази общност обхваща широк спектър партии – от най-голямата опозиционна парламентарна партия – БСП – която има свой управленски проект и свои принципи и е ситуирана като радикално опозиционна (надявам се да продължи този курс), до десни партии като "Демократична България", които бяха много активни по време на протестите. Появяват се и нови формации – това е симптом на жажда за обществена промяна."
Иво Христов коментира и единодушното настояване от страна на всички политически групи в Европейския парламент да бъде осигурена прозрачност на договорите, които Европейската комисия е сключила с производителите на ваксини срещу Covid-19.
По думите му, ваксинирането се приема скептично в много страни, не само в България. Евродепутатът обърна внимание на факта, че ваксините са разработени в условията форсмажор, без спазване на приетите в научната методика срокове, а една от тях почива на съвсем новаторски принцип – затова и е нормално гражданите да си задават въпроси, особено когато самите производители предупреждават, че са възможни нежелани реакции при наличие на определени хронични заболявания.
"Затова трябва да се остави свобода на хората да преценяват дали да си поставят ваксината. Държавата със сигурност ще направи ваксинирането предусловие за ред дейности. Това е част от ролята ѝ – да гарантира здравната сигурност. Но това не значи, че трябва да се отнема свободата на хората да живеят, без да се ваксинират. Да се дамгосват тези, които са избрали да не се ваксинират. Правото да разполагаме със своето тяло е отвоювано с десетилетни борби и парадоксалното е, че сега същите тези либерални кръгове, които исторически са провели тези реформи, търсят да наложат задължителното ваксиниране за всички граждани", смята Иво Христов.
Евродепутатът допълни още, че пазарът на ваксините в света е огромен, а икономическият залог – многомилиарден.
"Свидетели сме как няколко фирми се опитват да си го поделят. Нормално е да има съмнения за лобиране, нормално е Европейският парламент да очаква прозрачност при сключването на тези многомилиардни договори. Фирми, които си гарантират големи поръчки на различни места по света и завземат големи сектори от пазара, се оказват неспособни да доставят в срок, бързо, съответния брой ваксини. Същевременно те държат да съхранят този пазар, което забавя процеса по ваксиниране и овладяване на епидемията. Така че, когато не само икономическият, но и здравният залог е толкова голям, е необходима прозрачност. Здравният залог трябва да бъде приоритетен."
