С Решение № 185/18.01.2021 г. по наказателно дело № 898/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отмени решението от 04.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 221/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС) и върна делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Делото е образувано по протест и по жалба от частен обвинител срещу решението на САС, с което е потвърдена изцяло присъдата по н.о.х.д. № 279/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград. С нея Спирия П. е признат за невиновен в това, че на 19.05.2013 г. в с. Копривлен, обл. Благоевград, в условията на независимо съпричиняване с Михаил В., е причинил по непредпазливост смъртта на 11-годишно момче поради немарливо изпълнение на представляваща източник на повишена опасност дейност – работа с електрически съоръжения като електромонтьор в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение. Признат е за невиновен и е оправдан и подсъдимият Михаил В. по обвинението за това, че на същата дата и място, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Спирия П., е причинил по непредпазливост смъртта на момчето поради немарливо изпълнение на представляваща източник на повишена опасност дейност – работа с електрически съоръжения като електромонтьор в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Съставът на ВКС приема за основателни касационния протест и жалбата с доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Според ценените от САС доказателства, компрометираните проводници, намиращи се в училищен двор, са били напълно реална и предвидима от техническа гледна точка възможност за възникване на инцидента, се казва в съдебното решение. Причинно-следственият процес е стартирал с неконстатирането на състоянието им и незаявяването на този факт в съответния формуляр, което е било задължение тъкмо на двамата подсъдими и което те двукратно са пропуснали да сторят. Затова е трябвало да се съобрази, че бездействието на всеки от тях е поставило началото на причинно-следствения процес. То е в основата на настъпилия вредоносен резултат.
За да оправдае подсъдимите, въззивният съд е приел, че не било сигурно дали „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е щяло да извърши подмяна на кабелите дори след сигнализиране от страна на подсъдимите, защото нямало предвидени пари за основен ремонт през съответната година. В случая се касае не до предвидени средства за основен ремонт, както е счел контролираният съд, а до спешен такъв, свързан с обезопасяване, което е различно, пише в мотивите на решението на ВКС.
За да липсва субективната страна на деянието, както е приел САС, е необходимо да е налице обективна невъзможност за подсъдимите да предвидят последствията от бездействието си и да няма никакви пропуски от тяхна страна, подчертават върховните съдии. В случая доказателствено е установено, че подсъдимите немарливо са изпълнили задължението си да констатират състоянието на проводниците и да уведомят за него, т. е. налице е неизпълнение на необходимо поведение. Тъкмо това тяхно бездействие е инкриминирано в обвинителния акт и по него съдът е дължал разсъждения. Вредоносният резултат не би настъпил, ако подсъдимите бяха изпълнили задълженията си по вменените им нормативни актове, и ако го бяха сторили, тогава те не биха носили отговорност. „Затова, макар да е направен задълбочен и верен анализ на доказателствените източници и да са изяснени правилно релевантните за изхода на делото факти, е налице нарушение на материалния закон“, категорични са върховните съдии.
