На днешния ден през 1765 г. Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на История славянобългарска (оригинално заглавие: Исторїя славноболгарская). Това е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760-1762 година. Приема се символично, че то поставя началото на Българското възраждане.
Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.
Оригиналният език на творбата е смес от говорим български и черковнославянски.
Структурно Историята се състои от няколко части – два предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.
История славянобългарска е сборна творба, която преплита елементи на история, автобиография и публицистика. Произведението съчетава средновековни и ренесансови характеристики. Към средновековните може да се отнесе това, че Паисий разглежда българската история от Адам и Ева, преписва от други текстове, както и това, че прави аналогии с Библията. От друга страна присъстват и ренесансови елементи. Паисий заявява, че е автор и творец, нещо типично за ренесансовите автори. Пише на достъпен български език и налага собствени идеи за необходимостта от национално самосъзнание. Творбата носи силно полемичен характер. Паисий противопоставя българите на гърци и сърби, като изтъква превъзходството на първите, стремейки се да повдигне народностното им самочувствие.
Написаната от Паисий Хилендарски чернова е запазена и се съхранява в мястото ѝ на написване – библиотеката на Зографския манастир в Света Гора, Атон.
Известни са близо седемдесет преписа на историята. Най-ранните преписи са Софрониевият (1765 г.), Самоковският (1771 г.), Рилският (1772 г.), Жеравненският (преди 1772 г.), Никифоровият, Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 година. Някои по-късни преписи са Рилска преправка от 1825 г., два преписа от 1828 и 1845 г. от Сопот, Харитонова, Габровска поправка.
През 1781 г. Софроний Врачански прави още един (или Втори Котленски) препис.
Преправен вариант на История славянобългарска е от отпечатан за първи път под името Царственик или история болгарская през 1844 г. в Будим (западната част на Будапеща) от Христаки Павлович.
Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от Йордан Иванов и публикувано през 1914 г. от БАН.
През 2003 г. университетското издателство "Св. Климент Охридски“ със съдействието на Националния исторически музей издава фототипно преписа-белова, както и преведените от акад. Петър Динеков текстове на новобългарски език.
