Избухването на COVID-19 внезапно спря силния икономически растеж в България през последните няколко години. Въпреки че правителството е предприело бързи действия за подкрепа на фирмите и домакинствата, ОИСР препоръчва фискалната подкрепа да продължи и да се засилят публичните инвестиции и приоритетните реформи.
Засега няма положително решение за приемането на България в организацията. В доклада на ОИСР за страната ни, обявен в петък (29 януари), се посочва също, че България е "изправена пред предизвикателството" да подобри "жизнения стандарт и да се справи с нарастващото неравенство и постоянно високата бедност."
Друго ключово предизвикателство, пред което е изправена България още преди пандемията, е застаряващото и бързо намаляващото население. Младите хора мигрират в търсене на работа, а това оказва голямото въздействие селските райони.
ОИСР препоръчва реформи за подобряване на бизнес средата и подобряване на образованието и уменията, включително чрез програми за преквалификация, за да се помогне на безработните да си намерят нова работа.
"Инвестициите в инфраструктура трябва да се съсредоточат върху подобряването на интернет и транспортните връзки и други услуги в селските региони. Жилищната реформа стана по-спешна за насърчаване на мобилността и за осигуряване на достатъчно достъпни жилища в градовете за работници, които започват нова работа", казват от организацията.
Изтъква се, че намаляването на регулаторните бариери и бюрокрацията, модернизирането на политиката в областта на конкуренцията и подобряването на управлението на държавните предприятия биха допринесли за стимулиране на бизнеса и икономиката. ОИСР отчита, че близо една трета от договорите за обществени поръчки се предоставят без покана за участие в търг.
На страната ни се препоръчва подобряване на рамката за фирмената несъстоятелност, така че да се намали броят на нежизнеспособните фирми, които задържат ресурси и банкови кредити.
"Възстановяването трябва да се използва и за ускоряване на прехода към икономика с по-ниски въглеродни емисии, включително чрез мобилизиране на средства от ЕС", категорични са от организацията.
ОИСР също така призовава България да продължи усилията си за борба с корупцията и организираната престъпност.
"Предприети са важни стъпки за реформиране на съдебната система, но са необходими повече усилия за укрепване на отчетността, защита на съдебната независимост и установяване на последователна система за обществена почтеност. Трябва също да се направи повече за регулиране на лобизма и защита на независимостта на медиите", се подчертава в резюмето на доклада.
България е една от шестте държави, които са изразили интерес да започнат процес на присъединяване към ОИСР. Управителният съвет на организацията разглежда тези искания. В съобщението на правителствената пресслужба е цитирано изказване на генералния секретар на организацията Анхел Гурия, който казва, че: "ще бъде направено всичко възможно, за да се постигне консенсус в Съвета на ОИСР по отношение на членството на страната ни".
Към момента в ОИСР членуват 37 страни. Коста Рика е официално поканена да стане 38-ият член на ОИСР и в момента е в процес на присъединяване.
Основни заключения в оценката за България:
• В началото на пандемията България бе в добра фискална позиция и въведе пакет за фискална подкрепа по време на извънредната обстановка.
• Схемата 60:40 за субсидиране на заплатите защити работните места и доходите на домакинствата от ефекта на COVID-19.
• Необслужваните кредити намаляват, но остават доста над средните нива за страните от ОИСР. Очаква се влошаването на икономическите перспективи да се отрази неблагоприятно върху качеството на активите, с оглед на потенциалното влошаване на финансовото състояние на дружествата и домакинствата, в резултат на пандемията от COVID-19. Подобряване на бизнес средата и управлението за по-стабилно възстановяване след COVID-19
• Конкуренцията на продуктовите пазари е слаба, като регулаторните бариери пред конкуренцията са по-високи, отколкото в почти всички държави от ОИСР.
• Повишаването на броя на квалифицираните служители е ключов приоритет за предприятията. Основното образование не осигурява солидна основа за придобиване на умения. Системата за професионално образование и обучение може да бъде рационализирана по по-подходящ начин, за да се отговори на търсенето на работна ръка.
• Въпреки значителните реформи в управлението ключовите институции за борба с корупцията не формират адекватна съвместна система за борба с корупцията, което води до фрагментирани действия и ограничено въздействие.
• Съдебната реформа постигна значителен напредък, но отчетността се нуждае от допълнително укрепване, като независимостта на съдебната власт трябва да бъде защитена.
• През последните години бяха установени няколко случая на наличие на лични интереси в отношенията между бизнеса и политическия елит. Липсва регулиране на лобистките дейности, а международните класации свидетелстват за предизвикателства при гарантирането на свободата на медиите.
• Механизмите за сигнализиране за нередности и защитата са сравнително слабо уредени. Подкрепа за декарбонизация на икономиката
• Въглищата се използват при почти половината от производството на енергия и са сериозен източник на парникови емисии и силно замърсяване на въздуха. Включването на разходите за околна среда в цените при изкопаемите горива е неравномерно в различните сектори.
• Енергийната ефективност е по-ниска, в сравнение с повечето страни от ОИСР, особено в сектора на жилищните сгради. Насърчаване на приобщаването и подобряването на регионалното развитие
• Транспортната инфраструктура в регионите е слабо развита и не се поддържа. Броят на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия е висок.
• Общините разполагат с ограничени възможности и стимули за сътрудничество за подобряване на ефективността при предоставянето на услуги.
• Плоският данък върху доходите на физическите лица от 10% без необлагаем минимум, съчетан с вноски за социално осигуряване, създава висока данъчна тежест за домакинствата с по-ниски доходи в сравнение с други държави. Независимо от това, потенциалните ползи от бъдеща реформа трябва да се претеглят спрямо предимствата на сегашната данъчна система.
• Разходите за социални помощи за най-бедните са сравнително ниски, а делът на помощите за домакинствата с най-ниски доходи е малък, което, в съчетание с ограничено и неефективно определяне на подоходния критерий, отразява ниската ефективност от тези разходи.
• Близо 14% от населението и почти половината от ромите са без здравно осигуряване, а преките плащания, главно за медицински услуги, са сред най-високите в Европейския съюз. Болничният капацитет е висок, но някои региони имат остра нужда от повече общопрактикуващи лекари.
• Ромите са изправени пред висок риск от бедност и социално изключване. Координацията на политиките, посветени на ромите, между отделните министерства е слаба, като проектите зависят в голяма степен от финансирането от Европейския съюз. Много ромски домакинства живеят в незаконни жилища и местните власти често прибягват до разрушения
Ключовите препоръки на ОИСР:
• Удължаване на срока на мерките за фискална подкрепа за семействата и дружествата и разширяването им в случай на активизиране на пандемията
• Осигуряване на ефективно и бързо използване на наличното финансиране от Европейския съюз в подкрепа на възстановяването.
• След като възстановяването започне, връщане към балансиран бюджет чрез увеличаване на приходите и подобряване на ефективността на разходите, както и гарантирането на фискална устойчивост в по-дългосрочен план.
• Създаване на допълнителни програми за социални обезщетения и заетост в защита на лицата, които не са обхванати от мрежата за социално осигуряване, и подпомагане на хората при преместването им на нови работни места.
• Задълбочаване на подкрепата на ликвидността за дружествата и домакинствата чрез финансовия сектор, ако това е оправдано. Подобряване на бизнес средата и управлението за по-стабилно възстановяване след COVID-19
• Прилагане на Правилника на Закона за публичните предприятия от 2019 г. от компетентните публични институции, включително общинските органи
• Увеличаване на случаите на разкрити злоупотреби и наложените санкции от страна на органа за защита на конкуренцията за картели и дружества, които злоупотребяват с монополно/пазарно господстващо положение.
• Осигуряване на универсален достъп за четиригодишните деца до образование в ранна детска възраст.
• Увеличаване на броя обучения на учители в средните училища за преподаване на ученици със специални нужди.
• Задълбочаване на ролята на обучението на работното място при предоставяне на професионално образование и обучение.
• Повече инвестиции в обхвата и качеството на политиките за активно участие на пазара на труда.
• Предоставяне на институциите за борба с корупцията на необходимите отговорности, координационни механизми и ресурси за изпълнение на ролята им.
• Въвеждане на ефективен и прозрачен механизъм за отчетност на главния прокурор в съответствие с международните стандарти.
• Укрепване на независимостта на съдебната власт, във връзка с изпитателния срок при назначаването на съдии и състава на Висшия съдебен съвет.
• Въвеждане на правилник за лобирането, включително кодекс за поведение, регулиращ отношенията на лобистите с народните представители.
• Защита на независимостта на медиите, за да се гарантира почтеността на публичните процеси на вземане на решения.
• Прилагане на Директивата на ЕС за лицата, сигнализиращи за нередности, и стартиране на кампания за подобрено приемане на подаването на сигнали за нередности от страна на длъжностните лица и на обществото. Подкрепа за декарбонизация на икономиката
• Постепенно премахване на подкрепата за изкопаемите горива и привеждане в съответствие на цените на въглеродните емисии за сектори извън Европейската система за търговия с емисии (СТЕ), като същевременно се осигури защита за по-бедните домакинства.
• Подкрепа за преквалификация и пренасочване на съкратени работници във въгледобивните региони.
• Удължаване на подкрепата за саниране на жилища и подобрено насочване на средствата към групи с ниски доходи.
• Предоставяне на информация за ползите от инвестициите в енергоспестяване за домакинствата. Насърчаване на приобщаването и подобряването на регионалното развитие
• Насърчаване на свързването на отдалечени региони с националните и международни вериги за доставки с помощта на инвестиции в транспортна инфраструктура и цифрова свързаност.
• Усъвършенстване на системата за сътрудничество между общините чрез намаляване на регулаторните бариери и засилване на фискалните стимули за подобряване на ефективността.
• Следва да се обмисли намаляване на данъчната тежест за физическите лица с по-ниски доходи в средносрочен или дългосрочен план.
• Облекчаване на критериите за отпускане и увеличаване на размера на социалните помощи.
• Рационализиране и опростяване на многобройните и сложни схеми за социални помощи, базирани на подоходен критерий, поспециално за семействата с деца.
• Повишаване на ефективността на публичните разходи за здравеопазване с цел подобряване на покритието и намаляване на преките плащания за групите с ниски доходи и уязвимите групи.
• Постепенно консолидиране на болничния сектор и изместване на фокуса от болнични към извънболнични грижи.
• Подобряване на управлението и капацитета на Националния съвет за координирането на политиките за интеграция на ромите и обхващане на всички заинтересовани страни.
• Предоставяне на техническа, правна и финансова подкрепа на общините и ромските домакинства за уреждане на имуществени права.
