Депутатите искат ЕС да засили борбата срещу трафика на хора, да защити по-добре жертвите и да изправи трафикантите пред правосъдието. Трафикът на хора се разглежда като модерна форма на робство и е сред видовете престъпления, които бележат най-бърз ръст. Цифровите технологии, миграционните потоци и кризата с COVID-19 създават нови рискове и предизвикателства.
Страните в ЕС са регистрирали 14 145 жертви на трафик на хора през 2017-2018 г., като 72% от тях са били жени и момичета, показва доклад на Европейската комисия. Близо една четвърт (22%) от всички жертви са били деца. Реалният брой на жертвите вероятно е много по-висок, тъй като данните не са пълни.
За около 60% от регистрираните жертви целта на трафика е била сексуална експлоатация, в други 15% от случаите целта е била принудителен труд, а за още 15% – просене, изваждане на органи или домашно робство. Близо половината (49%) от жертвите са били граждани на ЕС.
Почти три четвърти от регистрираните трафиканти са били мъже, като повечето са били граждани на ЕС.
Трафикантите се възползват от уязвими хора с цел печалба, като ги залъгват или ги принуждават да се занимават с проституция или принудителен труд (като домашно прислужване, селскостопанска или строителна работа) или ги експлоатират по други начини
Трафикът на хора е вторият най-голям източник на незаконни печалби за организираната престъпност след търговията с наркотици (според ООН)
Депутатите призовават за по-строги мерки срещу трафика на хора. Те смятат, че трябва да се преследва криминално съзнателното използване на услугите на жертвите на трафик. Парламентът се обявява за по-добра защита на децата, както и на мигрантите, които са подложени на особено висок риск. В доклад, приет на 9 февруари, Парламентът поиска мерки от Комисията във връзка с използването от трафиканти на цифрови технологии, включително социални медии, за примамване на жертви.
