Партиите и коалициите, застанали на старта за парламентарните избори, продължават да чертаят червени линии помежду си. Особено новите формирования се кълнат, че не искат да имат нищо общо с представителите на статуквото – ГЕРБ, ДПС и БСП. Дали обаче тази им позиция ще остане същата и след 4 април?
Ако приемем за чиста монета заклинанията на „Демократична България“, „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън!“, то излиза, че правителство няма да бъде съставено и ще отидем към предсрочен вот още преди гласуването за президент в края на годината. Другият вариант е ГЕРБ, БСП и ДПС да бъдат принудени поради инатливото поведение на по-малките, да съставят кабинет, замаскиран като експертен или на народното спасение, да речем. Той обаче със сигурност ще предизвика бурни реакции.
Колкото и парадоксално да изглежда, новите политически субекти също се стремят към програмно или експертно правителство, но не под егидата на ГЕРБ или БСП. А сами няма да имат достатъчно сили и гласове да го съставят. В този смисъл клетвите им да не се коалират с никоя от партиите на статуквото стоят малко като изнудване. Тоест кабинетът да бъде създаден с мандат на трета политическа сила и да бъде подкрепен от една или две от големите формации.
Впрочем все още има твърде много неизвестни, като най-важната от тях е избирателната активност на 4 април, която пък е свързана с развитието на коронавирусната пандемия, жонглирането на управляващите с цифрите и играта на затваряне и отваряне на бизнесите. От тази гледна точка изборният резултат е абсолютно непредвидим.
Ако ГЕРБ спечели надпреварата, няма да може да състави правителство, тъй като
ще бъде блокирана от всички останали.
Засега тази партия е най-нежелания партньор. Вариант без Бойко Борисов не съществува, защото без него ще се разпадне и потъне в небитието. Дори ВМРО да се промъкне в парламента (което е почти имагинерно), пак няма да е достатъчно. Социолозите са единодушни, че максимумът, който може да вземе на тези избори ГЕРБ, е 80 депутати. Разбира се, възможно е да се състави правителство на малцинството, което да бъде подкрепяно от ДПС и някой „златен пръст“. Борисов и обкръжението му вече не изключват този вариант, само че изобщо не е сигурно, че движението ще се съгласи. То даде ясна заявка, че иска да влезе във властта през парадния вход, но едва ли ще се обвърже явно с натрупалата много негативи ГЕРБ.
В случай, че БСП бъде първа политическа сила,
нейното положение ще е още по-трудно.
Столетницата или трябва да повтори кабинета „Орешарски“ – последното нещо, за което социалистите може би си мечтаят и което ще бъде прието от обществото „на нож“ – или да влезе в тежки пазарлъци с част от останалите парламентарно представени формации (без ГЕРБ) и да направи немислими компромиси, отказвайки се от свои приоритети и предизборни обещания.
Така или иначе, ако се сбъдне конфигурацията, която предвиждат социолозите, на двете големи партии ГЕРБ и БСП няма да им бъде дадена възможност да направят кабинет от останалите участници в парламента. И тогава ще удари часът на президента. Румен Радев ще трябва да реши на коя от останалите парламентарни групи да връчи третия проучвателен мандат. Този път
това със сигурност няма да е ДПС.
Партията на Доган и Карадайъ вече му показа „червен картон“, че не го иска за втори мандат. И няма никакво основание той да прави жест към тази формация.
Именно това кара съпредседателите на „Демократична България“ Христо Иванов и Атанас Атанасов вече да се изживяват като бъдещи мандатоносители и да чертаят и обясняват какво ще предложат и направят. Но за да осъществят намеренията си, ще им трябва и подкрепата на БСП или ГЕРБ. С партията на Борисов нещата са по-сложни, защото след „трика“ на Реформаторския блок, избирателите на десницата я гледат под лупа и не крият съмненията си. По-вероятно е обединението да се опита да извие ръцете на социалистите да го подкрепят за съдебната реформа и още няколко приоритета без обаче да участват в правителството. В него от своя страна може би ще влязат хора от „Има такъв народ“, евентуално от коалицията около Мая Манолова, стига да предложат подходящи кадри. С други думи, поради многото пазарлъци не е изключено накрая наистина да се получи
някакво правителство тип „Беров“.
Съвсем не е сигурно обаче, че третият мандат ще бъде връчен именно на „Демократична България“. Защо не на „Изправи се! Мутри вън!“? Или пък на Слави Трифонов?
Преди да направи това Румен Радев ще проведе консултации с всички парламентарно представени партии и коалиции. Той едва ли ще бабува на нова тройна коалиция, но ще има важна роля при сформирането на кабинета. В този смисъл ще е от значение какви програми ще се изложат пред него и как ще се аргументират.
По всяка вероятност ще бъде направен опит за създаване на някакъв тип програмно правителство, структурирано около няколко приоритета, които се припознават от повечето от представените в парламента формации. И може би това имат предвид някои политолози, подхвърляйки, че много скоро ще има правителство на президента.
Е, ако партиите и коалициите, преминали четирипроцентната бариера не съумеят да постигнат консенсус, то и служебното правителство ще е на държавния глава.
