Миналото лято "Ситигруп" допуснала огромна грешка. Вместо да преведат лихвено плащане за 8 млн. щ. долара от сметката на "Ревлон" до кредиторите му, банкерите изпратили почти 900 млн. долара собствени средства. Това бил пълният размер на главницата на заема, която по договор е дължима след няколко години. Част от кредиторите незабавно върнали 400 млн. долара от преведената по погрешка сума, но други десет отказали да възстановят останалите 500 млн. долара. И спорът приключил в съда.
На 16 февруари, най-неочаквано, федерален съдия от Ню Йорк отсъдил, че фирмите могат да задържат получените пари, въпреки че са признали, че те де факто са дължими на по-късен етап и вероятно се касае за грешка.
Кредиторите са пледирали, че преводите отговарят на задълженията на кредитополучателя. Поради което биха могли "да предположат с достатъчно основание, че вноските са съзнателни", ако се приеме, че "би било откровено нелогично" за "Сити" да направи такава голяма грешка, заключава съдия Джеси Фърмън. Той би могъл да отсъди и по различен начин, ако казусът е уникален, но на практика съществуват правни прецеденти в подкрепа на ответниците.
"Законът на Ню Йорк иска да отучи банките да правят подобни грешки", коментира за "Ню Йорк таймс" един от адвокатите на мениджърите на активи. Защото е съвсем различно да изпратиш по недоглеждане пари на субект, който няма право да ги получи. И в никакъв случай не е нечестно да задържиш средствата, които реално ти дължат.
Според съдията "в дъното на този казус лежи сблъсъка на два базови интуитивни принципа".
Първият: "Ако една страна преведе пари на друга по погрешка, то последната трябва да бъде принудена да ги върне".
Вторият: "От друга страна обаче, ако един субект дължи пари на друг и ги върне до цент, на последния може да бъде разрешено да задържи и да използва средствата както прецени, без да се опасява от обратен иск или от твърдения, че плащането е направено по погрешка".
Съдебното решение, което "Ситигруп" със сигурност ще обжалва, повдига сериозни въпроси за действащите правила срещу принципите.
– след като банка е допуснала грешка, защо да не бъдат върнати обратно парите?;
– каква е отговорността на кредиторите към банката, ако тя погаси предсрочно задълженията към тях?
Основателен повод за размисъл и за по-широка дискусия.
