Събота е. Снегът вече се стопи. Времето е меко и подканя да тръгнем на път. Можем да "спуснем своята лодка в реката" и да попътуваме от устието на река Камчия до вливането й в Черно море.
Ка̀мчия (в античността на латински: Panisus, Панисус, старо име Тича) е река в Североизточна България, област Варна, която пресичайки общините Дългопол, Долни чифлик и Аврен, се влива в Черно море. Дължината ѝ е само 46 км, но заедно с лявата, съставяща я река – Голяма Камчия, която е приета за нейно начало, тя се простира на 244.5 км и е осмата по дължина в България.
Камчия е най-голямата българска река, която се влива в Черно море, като отводнява почти цялата Източна Стара планина и малка част от Дунавската равнина.
Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 метра н.в. По долината ѝ се прокарва границата между Дунавската равнина и Предбалкана. Приустиевите части на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори.
Река Камчия се влива в Черно море при курортния комплекс "Камчия", в община Аврен. Намира се на 25 км южно от Варна, до бившето село Долен Близнак (сега южна част на село Близнаци). Половината от пътя е по магистрала "Черно море. В курорта летуват най-често руснаци и българи. Има няколко места за отдих, като най-известни са устието на река Камчия и комплекс "Романтика", който е на няколко километра северно от вливането на реката в Черно море и същинския център на курорта.
Камчия е известна със своите лонгозни гори –
непроходими и девствени места по Черноморието, които са обрасли с лиани и гъста растителност. Плажовете са просторни, чисти и на места труднодостъпни. Любими са за любителите на риболова и тези, които събират миди.
Лонгозните гори представляват крайречни гори в долните течения на черноморските реки – Батова, Камчия, Ропотамо и Велека, където най-силно се чувства смекчаващо климатично влияние на морето.
За опазване на лонгозните гори по поречието на река Камчия в низината Лонгоза са създадени резерват "Камчия" (нарича се още Камчийска пахена) и защитената местност "Лонгоза". Те се припокриват и със защитената зона от Натура 2000 "Комплекс Камчия". В лонгозната гора се срещат около 40 вида дървета, но преобладават полски бряст и ясен. Голяма част от дърветата са на възраст над 150 години и с височина над 35 метра. От особено голямо значение са и лианите, които образуват завеса на по-влажните места. На територията на резервата се намира едно от най-големите находища на блатно кокиче в България. В реката се срещат лилии и други водолюбиви растения. В гората се срещат много бозайници. В района на резервата са установени 258 вида птици, което съставя 66% от установените в България видове. От тях 56 присъстват в Червената книга на България. Резерват Камчия е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. Рибите са представени от около 40 вида, като 8 от тях са мигриращи от Черно море.
През 1951 г. е създаден резерват "Горна Топчия" за опазване на лонгозни гори по поречието на река Тунджа.
Река Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – октомври. В миналото при по-големи прииждания реката се е разливала и е заблатявала обширни площи по долината си. Сега цялото корито на Камчия (46 км) е коригирано с водозащитни диги, а заблатените участъци са отводнени. Поради малката денивелация от образуването до устието си едва 26 м, течението ѝ е бавно и мудно (среден наклон от 5.7 sm/km), а най-долното ѝ течение е "удавено“ от морските води.
По течението на реката са разположени пет села: Величково, Цонево, Гродьово, Венелин и Дъбравино. В покрайнините на село Гроздьово се намира ботаническа градина "Маргарита“. Градината заема почетното четвърто място по големина и ботанически състав. Едната от най-богатите колекции от палми, кактуси, цитруси, маслини, смокини и други субтропични растения.
По самата река Камчия няма хидротехнически съоръжения, с изключение на водозащитните диги, но по нейните две съставящи я реки и притоците ѝ са изградени
едни от най-големите язовири в България – "Тича", "Камчия" и "Цонево",
и няколко десетки микроязовира, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и за напояване на обширни територии обработваеми площи.
Язовир "Тича", на река Голяма Ка̀мчия, е седмият по големина в страната. Той е на 40 км от Шумен. Общият обем на язовира е 311 800 000 m³ – 271 800 000 m³ полезен обем и 40 000 000 m³ мъртъв обем. Височината на стената е 55.50 м, а залятата площ при пълен язовир е 18.7 km². Обиколката му е над 100 км – най-голямата язовирна обиколка в България.
Язовир "Ка̀мчия“ е изграден през 1973 г. по поречието на р. Луда Камчия в източната част на Стара планина. Водният обем на язовира е 233.55 млн. куб.м и се формира от реките: р. Луда Камчия, р. Котленска, р. Глогова, р. Нейковска, р. Ичеренска, р. Медвенска и р. Садовска. Язовир „Камчия“ дава питейна вода на град Бургас и град Варна. Характеризира се с ниско съдържание на нитрати, повишени количества желязо и манган. Община Поморие се водоснабдява с питейна вода от язовир „Камчия“ и други местни водоизточници.
Язовир "Цонево“ (по-рано „Георги Трайков“) е разположен в Източна Стара планина. Намира се югозападно от село Цонево, на река Луда Камчия. Неговата площ е 17.3 km², а обемът му – 330 млн. m³. Язовирната му стена е дълга 890 метра и е висока 39 метра. В експлоатация е от 1974 година. Изградена е земнонасипна стена. Многогодишен изравнител е на язовир "Камчия" и река Луда Камчия. Използва се за промишлено водоснабдяване и напояване. Над язовира преминават две естакади – автомобилна и железопътна.
В устието на река Камчия се намира резерватът "Камчия", с най-обширните лонгозни гори в България. Южно от устието на реката е и защитената местност „Камчийски пясъци“. „Удавеното“ устие на реката предлага идеални условия за пътуване с лодки и малки корабчета сред красивите и непроходими по суша лонгозни гори и чудесно място за риболов.
В реката обитават различни видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, костур, платика, речен кефал, сом, черна мряна, шаран, щука и много други.
