На 21 февруари отбелязваме Международния ден на майчиния език (на други официални езици в ООН; английски: International Mother Language Day, на испански: Día Internacional de la Lengua Materna, на френски: la Journée internationale de la langue maternelle). Тази дата е приета през ноември 1999 година на 30-на сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО и е призната през 2002 година и от Организацията на обединените нации.
През всяка поредна година честването има различен акцент. През миналата година мотото беше "Езици без граници".
По данни от ЮНЕСКО, за половината от около 6 хил. езика по света има заплаха да изчезнат заради това, че майчиният език не се изучава, или че хората, които го говорят постепенно загиват като народност.
От 2000 г. насам денят отбелязва значимостта на изучаването и използването на майчин език и има за цел насърчаването на многоезичието и културното разнообразие. Той е създаден по инициатива на правителството на Бангладеш – държава в Азия, разположена на брега на Бенгалския залив от Индийския океан. Датата 21 февруари е свързана с демонстрация от 1952 година за признаване на официален статут на говорения в страната бенгалски език.
През 1951-1952 година бенгалският език попада в центъра на политическите конфликти в тогавашния Източен Пакистан. Макар че това е езикът на голямото мнозинство от населението в тази област, законът налага урду като единствен национален език. На 21 февруари 1952 година демонстрация на студенти и общественици срещу това положение в Университета на Дака, столицата на страната, е разпръсната от армията и полицията, при което загиват няколко души. Всички те искали принаването на бенгалския език като официален език в Източен Пакистан (Бангладеш от 1971 година).
През 1999 година ЮНЕСКО обявява 21 февруари, годишнината от тези кървави събития, за Международен ден на майчиния език.
Бенгалският език е индоарийски език, произлизащ от областта Бенгал и включваща съвременната държава Бангладеш, индийския щат Западен Бенгал, както и части от индийските щати Трипура и Асам.
Езикът използва своя собствена бенгалска писменост. С почти 300 милиона говорещи, бенгалският е шестият по разпространение език в света.
Днес бенгалският е основният език, говорен в Бангладеш, и вторият по разпространение в Индия. Със своята дълга и богата литературна традиция, бенгалският език обединява културно разнородната област Бенгал и съществен елемент на бенгалския национализъм. Привързаността към езика е една от основните причини за конфликтите, довели до разделянето на Пакистан и създаването на независимата държава Бангладеш. През 1971 г. Източен Пакистан, след кръвопролитна война, получава независимост и става Народна република Бангладеш.
