Бюджетът на Европейския съюз за космически изследвания е 14,8 млрд. евро. Той обхваща инициативи като „Галилео“ (за спътникова навигация) и „Коперник“ (за наблюдение на Земята), които имат пряк положителен ефект върху ежедневието и бизнеса в Европа.
Космическите технологии са незаменим помощник и в наблюдението на климата, опазването на границите и гарантирането на сигурността. Никоя страна в ЕС обаче няма капацитета да ги разработва самостоятелно.
През ноември 2020 г. Европарламентът, Съветът и Комисията се споразумяха за плановете за финансиране на космически технологии през 2021-2027 г. и за създаването на Европейска агенция за космическата програма. Евродепутатите ще гласуват по споразумението през март.
„Един амбициозен бюджет е наистина ключов за успеха на космическата програма на ЕС", заяви докладчикът на Парламента Масимилияно Салини (ЕНП, Италия). „Системите за навигация и наблюдение на Земята подобряват транспортните услуги и носят много ползи на световно и европейско ниво“. Например, програмата "Галилео" осигурява непрекъснати навигационни услуги на близо 1,3 млрд. потребители.
Според него по-ефективно управление на трафика ще намали емисиите и ще допринесе за борбата с промените в климата, засиленото използване на дронове ще подобри доставките и пощенските услуги, а по-доброто следене на полети ще намали анулираните полети и шума.
"Космическият сектор е също така изключително важен за стратегическата автономност на ЕС и за развитието на конкурентоспособността на европейската индустрия“, посочи Салини. „Това става много важно в ситуация, в която традиционните сили в космическите технологии остават много активни, а в същото време се появяват нови играчи, които отправят все повече предизвикателства към конкурентоспособността на европейския космически сектор“, добави той.
