България се е споразумяла със Суверенния фонд на Оман по делото за фалита на Корпоративна търговска банка, което фондът заведе в Арбитражния съд във Вашингтон (ICSID) през 2015 година. Подробности по делото изнесе юристът Радосвета Василева, дъщеря на бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Василева се позовава на официални документи от трибунала, отправяйки тежки упреци към правителството, политици и медии за отразяването на случая.
Предисторията
Държавният инвестиционен фонд на Оман влезе като акционер в КТБ през пролетта на 2009 г., когато придоби 30% дял. В Надзорния съвет на КТБ имаше двама представители на Суверенния фонд на Оман, включително техния изпълнителен директор.
Фондът заведе делото срещу държавата, претендирайки за “причинени материални щети от отнемането на лиценза на КТБ, неравностойно третиране на инвеститора и лишаването му от възможност да защити правата си пред съд”. До делото във Вашингтон се стигна, след като магистратите от всички инстанции у нас не допуснаха за разглеждане жалбите на Оманския фонд срещу отнемането на лиценза на банката. Мотивът бе, че акционерите нямат правен интерес в такива производства.
Докато КТБ бе под особен надзор миноритарни акционери предложиха да инвестират средства в нея, за да може да продължи да функционира. Такива намерения изразиха представители на ЕПИК, на Фонда на генералния държавен резерв на Султаната на Оман и на Gemcorp. До подобна схема за оздравяването на КТБ обаче така и не се стигна и в крайна сметка банката бе затворена.
Затова в иска си от Оманския фонд бе посочено, че отказът да бъде предоставена ликвидна подкрепа или спасителен план под друга форма, представляват нарушения на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Оман.
Обявената “победа”
На 18 април 2019 г. Министерството на финансите пусна съобщение, че “Султанатът Оман се отказа от исковете си срещу България заради КТБ, с което всички претенции на Държавния резервен фонд на Султаната Оман могат да се считат за окончателно отпаднали”. Тогава за първи път официален източник посочи и за какво обезщетения е претендирал фондът – 80 милиона евро.
“… през месец декември 2018 г. Държавният резервен фонд на Султаната Оман направи отказ от исковете си срещу България без възможност да ги предяви отново пред този или друг международен трибунал. С това всички претенции на Държавния резервен фонд на Султаната Оман могат да се считат за окончателно отпаднали, а делото – приключило в полза на България“, обяви победоносно финансовото министерство.
Няколко дни по-късно – на 22 април – и БНБ излезе с официално съобщение. “Приключването на делото в полза на България доказа законосъобразността на атакуваните от Държавния резервен фонд на Султаната Оман действия и решения на БНБ, свързани с “Корпоративна търговска банка”, акцентира Централната банка.
Съобщения със сходно съдържание бяха тиражирани от БНБ и МФ и през август същата година. Разликата бе, че вече се съобщаваше за взето окончателно решение от Международния трибунал във Вашингтон.
В едно от последните заседания на кабинета за 2019 г. тогавашният финансов министър Владислав Горанов включи приключването на арбитражното дело в отчета си пред премиера Бойко Борисов.
Така правителството на Борисов успя да отчете поне пиар успех.
Споразумението между Оманския фонд и България
“Това решение касае всички български граждани. Българските данъкоплатци заслужават да научат колко са платили, за да компенсират щетите на Суверенния фонд на Оман. Въпросът, разбира се, не е само материален – очевидно, за да търси споразумение, българската държава индиректно признава вина по случая КТБ“, написа в своя блог Радосвета Василева.
В публикацията си Василева загатва, че Арбитражният съд във Вашингтон публикува само “цитати” от решението си по делото, защото Суверенният фонд на Оман и България не са дали разрешение да се публикува арбитражното решение в цялост.
От детайлите, изнесени от Радосвета Василева, става ясно, че Суверенният фонд на Оман е информирал ICSID, че е постигнато съгласие между ищеца и ответника да се прекрати делото. Страните са поискали в арбитражното решение да пише, че ищецът “оттегля претенциите си и няма да ги предявява на друго място” . Тоест, България е поискала да се застрахова, че Суверенният фонд няма да си търси правата на друго място.
Неприятното в случая е, че не е ясно какво споразумението, сключено между двете страни.
“Какво е предложила България на Суверенния фонд на Оман, за да се стигне до този резултат… Знаем, че инвестицията на Суверенния фонд на Оман е била на стойност над 200 милиона. Знаем, че при такива дела инвеститорите търсят и компенсация за пропуснати ползи, бъдещи приходи и т.н. “, коментира още Василева.
От казаното до тук излиза, че за прекратяването на делото сякаш е водена дипломация и българското правителство е изтъргувало с Оманския фонд нещо в замяна. Най-интересното обаче е на каква цена фондът се е съгласил на това прекратяване. Предвид оскъдната информация по казуса до момента и откровеното жонглиране с истината е по-вероятно отговорът на този въпрос да си остане дълбока тайна.
