На 6 март през 1810 г. Илинойс става първият щат на САЩ, в които е въведена задължителна ваксинация на населението.
Ваксинацията създава активна имунизация чрез дозирано въвеждане в организма на ваксино – антитела (живи, отслабени или убити микроорганизми, части от тях или продукти от тяхната дейност). По този начин имунната система на ваксинирания организъм си изгражда имунитет срещу ваксиналния щам. Думата ваксинация е използвана за първи път от британския лекар Едуард Дженър през 1796 година. Всички ваксинации работят чрез представянето на чужд антиген на имунната система с цел да предизвикват имунен отговор, но има няколко начина да направите това. Четирите основни вида с използват в момента в клиничната практика.
Ваксинацията е най-ефективният метод за предотвратяване на инфекциозни заболявания. Масовият имунитет в резултат на ваксинациите е основната причина за премахването в световен мащаб на едрата шарка и за силното ограничаване на болести като полиомиелит, дребна шарка и тетанус.
Ваксината е биологичен препарат, който създава активен придобит имунитетсрещу определена инфекциозна болест. Ваксините съдържат специфичен антиген, консерванти, стабилизатори и адюванти.
Думата "ваксина“ произлиза от названието на латински: vacca – крава. Терминът е предложен през 1881 г. от френския микробиолог Луи Пастьор, в чест на Едуард Дженър.
На 14 май 1796 г. английският лекар Едуард Дженър умишлено заразява осемгодишния Джеймс Фипс с шарка по кравите, от пустули (пъпки с ексудат) на ръката на доячката Сара Нелмс. След това момчето не се разболява от човешката едра шарка. През 1798 г. Дженър публикува своето откритие в статията „An Inquiry Into the Causes and Effects of the Variolæ Vaccinæ, Or Cow-Pox“, в която описва защитния ефект от кравешката шарка срещу инфектиране от човешка едра шарка.
Илино̀й (също Илинойс или Илиноис) (на английски: Illinois) е щат в северозапазната част на САЩ. Столицата му е град Спрингфийлд (Springfield), който е с население от около 115 668 жители. Спрингфийлд е основан през 1819 г., а получава статут на град през 1840-а.
С града е свързан Ейбрахам Линкълн (Abraham Lincoln, 12 февруари 1809 г. – 15 април 1865 г.), понякога наричан Ейб Линкълн, известен с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради (Rail Splitter) или Великият освободител е шестнадесетият (4 март 1861-15 април 1865 г.) президент на САЩ и е първият президент от Републиканската партия.
В Спрингфийлд е запазена къщата на Ейбрахам Линкълн, където президентът на САЩ е живял 17 години. Петата сграда на Капитолия в града е свързана с Ейбръхъм Линкълн. Това е сградата, където той е оспорвал решения на Върховния съд на Илинойс. Тук е и мястото, където той бил положен след убийството му на четвърти май 1865 година. След 1961 година тази сграда била призната за историческа забележителност.
Илинойс става 21 щат в САЩ през 1818 година. Съседните на Илиной щати са Индиана на изток, Уисконсин на север, Мисури и Айова на запад, а на юг е Кентъки.
Най-големият град в този щат е Чикаго (Chicago). С население около 2 830 144 души той е трети по големина в САЩ след Ню Йорк и Лос Анжелис, четвърти по големина в Северна Америка и седми в Западното полукълбо. Градът е разположен на западния бряг на езерото Мичигън, при устието на река Чикаго. Един от прякорите, с които е известен, е „Windy City“ (Градът на вятъра) поради постоянните ветрове, духащи от езерото.
Чикаго е създаден през 1833 г. на мястото на съществувалия от 1803 г. Форт Диърборн. Днес основните етнически групи в Чикаго са ирландци, германци, италианци и поляци. Той е смятан за втория по брой на полското население град в света след Варшава, както и за втори по брой на сръбското население след Белград.
