Паричните стратези на Федералния резерв продължават да проектират близки до нулата лихвени проценти до края на 2023-а, въпреки че повишиха прогнозите си за икономическата перспектива на САЩ и въпреки растящите опасения на финансовите пазари от инфлационен натиск. Това стана ясно след кря на официалното съвещание на паричния комитет на щатската централна банка, проведено на 16 и 17 март. А председателят на Федералния резерв – Джеръм Пауъл – се опита да омаловажи факта, че все повече негови колеги очакват повишение на лихвите преди официално обявения срок, като ги определи като "малцинство".
Дефакто, четири от общо 18 членове на паричния комитет предвиждат, че лихвите ще се вдигнат още до края на тази година срещу едва един на декемврийската среща. За 2023-а седем прогнозират по-високи лихви преди края й срещу петима през декември 2020-а. Което показва, че групата на "дисидентите" се разраства.
Както се очакваше, щатските централни банкери решиха да оставят непроменени краткосрочните кредитни лихви в диапазона от нула до 0.25 процента, където са от март миналата година. И да продължат да следват приетата програма за покупка на активи в размер на 120 млрд. щ. долара на месец докато не бъде постигнат "значим по-нататъшен напредък" на целевите нива на заетостта и на инфлацията. Решенията бяха взети единодушно.
В официалното изявление след съвещанието на паричните стратези на 17 март се отбелязва подобрение на индикаторите на икономическата активност и на заетостта, но се констатира, че най-засегнатите от пандемията сектори остават слаби. Инфлацията продължава да се движи под целевите 2% годишно.
В новата си тримесечна икономическа прогноза Федералният резерв залага на 6.5% увеличение на БВП на страната през тази година и последващо леко охлаждане през следващите, съответно до 3.3% и 2.2% ръст през 2022-а и 2023-а и 2.3% средно в дългосрочен план. Обновеното предвиждане за тазгодишния стопански растеж е доста по-силно в сравнение с декемврийските 4.2 процента.
Щатските централни банкери очакват също безработицата през 2021-а да падне до 4.5% от сегашните 6.2%, да слезе до 4.2% през 2022-а и до 3.7% през 2023-а и впоследствие да се задържи на 4% в дългосрочен план.
Инфлационните прогнози са оптимистични: 2.2% базова инфлация, измерена чрез индекса на персоналните разходи (предпочитания инфлационен индикатор на Федералния резерв), през 2021-а, спад до 2% през 2022-а и лек ръст до 2.1% през 2023-а, след което да се задържи на 2 процента. Въпреки тези предвиждания, паричните стратези не смятат да променят лихвите до края на 2023-а. А Пауъл смята очаквания ръст на инфлацията над 2% през тази година за временен и преходен.
Пазарите приеха благосклонно решенията на Федералния резерв. Борсовите индекси отново тръгнаха нагоре и успяха да заличат загубите, доходността на десетгодишните американски държавни облигации се задържа в близост до най-високите си котировки – 1.64%, а възвръщаемостта на краткосрочните ДЦК остана положителна, макар и близка до нулата.
Зелените пари не останаха доволни от прекалено предпазливите щатски централни банкери и в късната вечерна търговия в САЩ на 17 март отслабнаха до почти 1.20 щ. долара за едно евро. Златото тръгна нагоре и доближи 1750 щ. долара за тройунция.
Пазарните играчи следяха зорко прогнозите и изявленията на американските парични стратези с надежда, че те ще реагират на наблюдавания напоследък икономически растеж и на очакванията за инфлационен подем. Пазарните инфлационни индикатори показват, че инфлацията ще достигне 2.59% в рамките на пет години – най-високото равнище за последните почти 13 години. Мнозинството пазарни анализатори пък се тревожат, че очаквания инфлационен натиск ще е по-опасен отколкото очаква Федералният резерв. Още повече, доходността на държавните дългови книжа върви нагоре и застрашава вложенията на инвеститорите. През последните седмици се появиха дори очаквания, че паричният комитет на Федералния резерв може да направи промени в програмата си за покупка на активи като наблегне на дългосрочните облигации, за да понижи годишната им възвръщаемост.
Щатските централни банкери обаче не изглеждат разтревожени от нарасналата доходност, защото смятат, че тя е в отговор на икономическия растеж, а не на инфлационен натиск. И са уверени, че имат достатъчно инструменти, за да държат под контрол инфлацията.
