Близо 1730 избирателни секции в страната са застрашени от контролиране на вота в тях. Това показват резултатите от онлайн инструмент, оценяващ риска от манипулации на изборите преди гласуването за народни представители на 4 април. Проучването беше представено от Института за развитие на публичната среда (ИРПС).
Най-много секции в риск се намират в район Хасково (141), Бургас (134), Добрич и Шумен (106), а най-малко в многомандатен район Кюстендил (6), Перник (11) и Габрово (13).
Данните са събрани след анализ на поведението на избирателите на парламентарните избори в периода 2013-2017 г., направен на база официални изборни резултати и проследяващ резките отклонения в електоралното поведение в някои секции спрямо поведението на гласуващите в населените места или отделните многомандатни избирателни райони.
Според изнесената информация през 2013 г. секциите в риск са били 1502, като в тях са били регистрирани 370 хил. избиратели. През 2014 г. броят им е бил 1546 с 390 хил. избиратели, а през 2017 – 1284 секции с 322 хил. избиратели. Тези числа показват, че избирателната тежест на гласовете от тези секции е около 10 процента. Но от ИРПС изрично правят уточнението, че тези данни не показват еднозначно размера на купения вот.
"За да твърдим, че има контролиран вот в тези секции, трябва да се говори за 100 процента гласове, подадени за един политически субект. Поради тази причина общият брой на гласувалите хора в тези секции не се равнява на контролирания вот, а само цели да насочи вниманието към тези места", обясняват от ИРПС.
Всъщност изборните нарушения най-често се случвали там, където населението е изпаднало в някаква форма на зависимост. Тя може да бъде икономическа – поради високите нива на безработица, ниското заплащане на труда или високия дял на застаряващото население; образователна – когато нивото на образованост не позволява на хората да бъдат независими и да разрешават проблемите си самостоятелно; корупционна – когато ресурсите на държавата се използват, за да бъде потиснат политическия плурализъм в населеното място (примерно чрез постоянни проверки, глоби, запор на сметки и т.н. за хората с различно мнение) и др. Целта на организаторите на този процес обаче е винаги еднаква – постигането на предимства чрез контрол върху управлението на публичния ресурс, обобщават от института.
Посочват още, че за определяне каква точно е тежестта на купения и контролиран вот е необходим по-задълбочен и цялостен анализ.
