Ден на Тракия ! На този ден се чества подвига на българските воини, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.
Чества се като годишнина от 26 март 1913 г. – деня, в който е превзета Одринската крепост от българската армия през Балканката война (1912-1913 г.). Тогава са пленени 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество. Българите губят в атаката 1316 убити и 6329 ранени. Победата донася свободата на тракийските българи.
Атаката започва на 24 март 1913 година. За две денонощия българската армия разкъсва огражденията, пробива фронтовата линия при Айвазбаба, Айджиоглу и други фортове и превзема считаната дотогава за непревземаема военна крепост. Това прави Втора българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов.
По случай превземането на Одрин, в поздравителната заповед от 26 март 1913 г. до войските на източния сектор, генерал Георги Вазов заявява: „Офицери, подофицери и войници … вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.“
Командващият Втора българска армия генерал Никола Иванов пише в спомените си: „Така се извърши превземането с открита атака Одринската крепост, че учуди военните среди, издигна името на България и прослави българското войнство по всички части на света.“
От 20-те години на ХХ век тракийските дружества, армията, църквата и българската културна общественост честват Деня на победата край Одрин. От 2006 година този ден е признат официално и от българското правителство за Ден на Тракия.
На 5 октомври 2008 г. президентът Георги Първанов открива в Свиленград паметник на загиналите български офицери и войници при обсадата и щурма на Одрин. Първият паметник на героите от щурма на Одрин е изграден изцяло с дарения. Имената на загиналите 1986 офицери и войнишки чинове са изписани със златни букви върху черни гранитни плочи увенчани с кръста за храброст. В града има и паметник на поручик Христо Топракчиев, първият български военен летец, загинал при изпълнение на служебния си дълг при злополука на 19 октомври 1912 г. в първите дни на Балканската война. Представлява модел на реактивен боен самолет с паметна плоча.
Обсадата на Одрин
от български и сръбски войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г. завършва с превземането на турската крепост от Втора българска армия, решителна победа, довела до края на Балканската война. Съюзниците са под общото командване на ген. Никола Иванов, а решителният пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов.
Обсадата е известна с едни от първите случаи на действие на бойна авиация в света.
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции – предна, главна и тилна. Османското командване разполага и с две радиостанции, които са успешно заглушени от обсаждащите войски, пръв подобен случай във военната история. Макар че населението на града е набъбнало от бежанците и достига 170 000 души, той е добре запасен с продоволствие и е подготвен за продължителна обсада.
На 1 ноември при облитане на самолета си "Блерио" загива поручик Христо Топракчиев, първата жертва от страна на българската бойна авиация. На 12 ноември 1912 г. самарянката Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. По време на 45-минутния полет тя хвърля позиви на турски език над Одрин, превръщайки се в първата жена в света, извършила полет във военни условия.
Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война.
