Броени дни преди изборите, приумиците на правителството си остават все така странни. Неуморно и като за последно се раздават пари, а това се случва вече и на извънредни заседания. Средствата, отпуснати за църкви, селски улици и мегдани, трябва да ни замажат очите и да останем слепи за големия проблем – провалът в борбата с пандемията. И така, както кабинетът не се изморява всяка седмица да ни поднася нови нелепи решения, ние също винаги трябва да сме нащрек, за да ги забелязваме.
Натискът на противоепидемичните мерки върху бизнеса образува нови пробойни в тактиката на управлението и цели кратери в доверието на гражданското общество към властта. Играта "Отвори – затвори" все повече започва да прилича на жаргонната "дефиниция" за хаос (нищоправене, бягство от отговорност, страх от вземане на окончателно решение и т.н.)
"Иди ми – дойди ми!" –
сутрин отваряме обектите, привечер ги затваряме, а през нощта могат да работят с едно наум.
Браншовете… и те така – всяка коза за свой крак. Замерят се с обвинения кой е по-близък на властта и над кого тя е разпънала чадър с цел оцеляване. В цялата тази история няма печеливши.
Пешкирът се изпира от поредния министър по до болка позната рецепта: той решава и прави нещо на своя глава, следва вълна от масово недоволство или цунами от "експертни" градивни критики, накрая премиерът Борисов отменя направеното, а министърът си посипва главата с пепел или си търси друга работа.
В очите на министър-председателя това може да изглежда като ход, който демонстрира колко тежи думата му и как най-мъдрите решения идват от него. Отстрани обаче изглежда като театрална постановка и създава усещане за самозабрава в управлението и склонност на участници във властта да правят компромиси с позициите си, за да угодят на един човек.
Премиерът взема всички важни крайни решения само ако му изнася, а когато залозите са по-големи, използва политиката на "снишаване". Пред нашите се прави на силен, а пред големите мълчи и козирува.
Продължаваме да слушаме познатия ни до болка израз: "Даваме за… " и все да се питаме "Откъде взимате?" А там, където няма "Даваме за…", се появява "Досега дадохме на… " Правят се постоянни отчети и напомняния колко пари са отишли за бизнеса, колко – за останалите без работа, за пенсионерите. Все неща, които сме ги чували, но да не забравим.
А какво трябваше да забравим или по-скоро – да не разберем?
Ваксините.
Те не достигат. Хората продължават да се страхуват от "АстраЗенека" – заради сигналите за смъртни случаи след имунизация с препарата в различни държави.
Появиха се твърдения, че от управляващата партия си правят свои списъци за имунизация извън националния ваксинационен план.
За недостига на ваксини беше обвинена Европейската комисия.
Преди време Борисов и още няколко европейски лидери настояха за "компенсационен механизъм за разпределение на ваксините в Европейския съюз на база човек от населението". Целта е с допълнителните дози да бъдат компенсирани държавите, които разполагат с по-малко количества ваксини, включително и България.
На срещата на Европейския съвет Борисов обаче вече беше забравил да спомене за "компенсационния механизъм". А всъщност Брюксел не е пренебрегвал принципа за пропорционалност. България получава толкова дози, колкото е поръчала. Забавяне на доставките има при всички страни членки, но
то се не се отразява върху броя на поръчаните количества.
В средата на март Европейската комисия и "Пфайзер" се споразумяха за ускорено предоставяне на 10 милиона дози през второто тримесечие на тази година.
Държавите от ЕС трябва сами да намерят решение как да се разпределят десетте милиона допълнителни дози от ваксината на "Пфайзер", ясно заяви ЕК. А големият въпрос – необходима ли е цялостна промяна на начина за разпределяне на ваксините – бе прехвърлен за решаване от посланиците на държавите членки на ЕС.
От кого по колко дози очакваме?
България очаква общо 3.9 млн. дози от ваксината на "Пфайзер" до края на годината. Първоначално страната ни поръча 1 млн. дози от препарата, но в последствие договори още 2.9 млн. дози (съгласно договора, който ЕК сключи за удвояване на дозите от 300 на 600 милиона).
Oт ваксината на "Модерна" сме поръчали 960 000 дози, от "АстраЗенека" – 4.5 млн. дози, от еднократната ваксина на "Джонсън и Джонсън" – 2 млн. дози, от "КюрВак " – 1 млн. дози. От ваксината на "Санофи" се предвижда да бъдат поръчани 4.65 млн. дози, но тя едва ли ще се появи на пазара преди края на 2021 година.
След срещата на Европейския съвет, поне от думите на Борисов, така и не се разбра какво е договорено и за какво точно е настоявала страната ни. Прессъобщението на кабинета остави усещане за общи приказки.
Едва през април вече се очаква
личните лекари да получат иРНК ваксини. Досега те чакаха на опашки за по няколко дори от "АстраЗенека".
Какво обаче се случва с ускорена доставка от "Пфайзер" не е много ясно. Но пък очакванията ни са големи – властите се надяват към юни да са осигурени дози за ваксиниране на общо 2.5 млн. българи. А Борисов раздава нареждания. Няколко пъти заяви, че личните лекари и РЗИ-тата трябвало да ваксинират "по най-бързия начин" желаещите и говори за "армия" от придобили имунитет. Трябвало да се поставят и по 10 000-15 000 ваксини на ден.
През това време пак ще се порадваме за кратко на новото частично разхлабване на мерки. Новото било, че този път щяло да има график кое кога да отваря. Ще видим докога ще се спазва той. Най-вероятно докато не се препълнят болниците.
Но пък вече видяхме, че твърдостта, която министър-председателят се опитва да демонстрира пред министри и в свои води, не пролича много при последната му среща на ниво ЕС. Няма как да обвиняваш друг за собствените си решения. Тоя номер минава само пред българските граждани.
