Осребрява ли „потапянето“ си Делян Пеевски?

Колаж Пеевски кошница - брой 22 (1194)

Имотната империя на скандалния бизнесмен и доскорошен депутат от ДПС преминава в ръцете на негови доверени лица, в случая Георги Самуилов – официален собственик на рафинерия "Инса Ойл" и на Общинска банка (чрез дружество в Люксембург).

 

„Потапянето“ на депутата-бизнесмен Делян Пеевски е в ход, много преди той официално да бъде изведен от политическия живот.  Кой, кога и как обаче плати цената на неговото мълчание… са въпроси, отговорите на които ще се появяват периодично от тук насетне. 

Замитането на следите на скорострелно натрупаното богатство –  с властовия ресурс на държавата, се прави удивително видимо, за да бъде създадено усещането, че "момчето си отива". Целта е

управляващите и партията, раздаваща порциите,

да поизлъскат имиджа си предизборно. 

В зората на демокрацията – при набиращото скорост обществено недоволство срещу мутрите, президентът на "Мултигруп" Илия Павлов ритуално "отряза опашката на гущера", че и интервюта раздаде. И тъй като сега маса негови приближени от всички политически бои са се устремили да променят статуквото, в спешен порядък върви фиктивното подменяне на собствениците на заграбените активи. В стил "Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия". 

Осигурената през последните десетина години бронирана завеса пред Пеевски просто се смъква, за да внуши на публиката, че

задкулисието е прочистено.

А бизнесът на ексдепутата, поне привидно, минава на „разтоварваща“ диета. Това е целта на демонстративното осребряване на поредната порция негови активи.

Преди дни, например, стана известно, че една от фирмите-касички, в която бяха концентрирани доволно много имоти, придобити по неведоми пътища и зад която прозираше сянката на досегашния „народен представител“, смени собственика си.  

„БЛ – ритейл риъл естейт“ ЕООД, чиято имотна партида през годините бе изпълнена с атрактивни обекти, сред които прословутия хотел „Берлин“ ("Витоша ризорт"), дипломатическия клуб в Бояна, терените на бившата софийска фабрика на „Булгартабак" (за които „БАНКЕРЪ“ писа още през лятото на 2017 г. в публикацията си "Булгартабак“ потъва в дубайския пясък“) , и купища други атрактивни имоти, вече е

100% собственост на „Ейч Пропърти“ ЕООД.

Дружеството, управлявано от Деян Калинов, е със записан капитал от 5000 лв. и е притежание на „Джи Ес формула“ АД. Справка в Търговския регистър показва, че фирмата-собственик на имотната империя на Пеевски е учредена на 28 ноември 2016 година. В списъка на акционерите, собствеността е разпределена така: Йоана Самуилова – 50%, Георги Самуилов – 48%, Янко Будаков – 2 процента. Година по-късно, акциите вече са притежание  на Георги Самуилов – собственик на „Инса ойл“ и основен акционер в Общинска банка.

Що се отнася до

нишката, която води до Пеевски,

и „ангажираността“ му с  "БЛ – ритейл риъл естейт", тя няма как да бъде скрита, най-малкото заради вписаните имена по фирмената партида на дружеството. То  е създадено в края на 2017 г. като дъщерно на "Благоевград БТ", в което 100% от дяловете са притежание на полуликвидираната по онова време  цигарената фабрика. Тя пък е горд собственик и на търговската верига "Техномаркет", която от 2015 г. е собственост на… самия Делян Пеевски.

През май 2019 г. в "БЛ – ритейл риъл естейт" ЕООД започват да се прехвърлят и други активи. На 13 май то придобива от "Благоевград БТ" дъщерното му дружество "БЛ-Б", в което има обособени имоти (към 2017 г. активите му са за 10 млн. лв.) и е без дейност. 

Два дни по-късно – на 15 май, ЕООД-то 

става собственик и на "едни" други имоти – за 15.5 млн. лв.,

прехвърлени от Bulgartabac FZE "СФ-БТ", което държеше имота на някогашната софийска цигарена фабрика. 

На 23 май то придобива от дубайското Media-Plex Limited "Ди Ар Си инвест" (104 млн. лв. консолидирани активи, над 100 млн. лв. приходи и 6.8 млн. лв. печалба). Тази компания преди време се казваше "Дореко комерс" и точно на нея през 2016 г. Пеевски продаде своите 18% от пловдивското бижу "Юрий Гагарин".

Тази имотна „консолидация“ на юруш

едва ли е случайна. За това говори сделката, сключена от „Благоевград БТ“ АД на 28 май 2019 година. Чрез нея благоевградското БТ продава всичките си дружествени дялове от „БЛ – ритейл риъл естейт“ ЕООД на офшорната компания „Kingfisher“ Limited" , регистрирана в Обединените арабски емирства. Като действителен неин собственик беше посочен откровено близкия до Пеевски човек – Емил Деведжиев. Впрочем, неговото име фигурира и в управлението на няколко други фирми, за които се знае, че са под контрола на доскорошния депутат от ДПС. Цената на сделката не е ясна, тъй като в договора, вписан в Търговския регистър,  се казва следното: „Продажната цена на дружествените дялове, както и начина, и сроковете за плащане, са определени от Страните в Допълнително споразумение към настоящия договор“. Както можем да се досетим, по този начин цената става скрита…

След по-малко от две години – на 3 март 2021 г., „Kingfisher“ продава своя дял на дружеството „Ейч пропърти“, което е собственост на „Джи Ес формула“ АД, управлявано от Деян Калинов.

Тези

сложни уж трансформации, 

които инак не биха затруднили всеки що годе добър адвокат, преследват една единствена цел: да демонстрират, че част от имотната империя на Пеевски преминава в ръцете на Георги Самуилов (поне до момента той се въздържа от каквито и да било изявления по въпроса). Ето за това в българския фолклор си има подходяща поговорка: "Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия!"

Кого би заблудила тази откровено съгласувана офанзива, освен обикновения електорат преди очаквано напечения вот?

Очевидно, след откритата война между обвинения в десетки престъпления бизнесмен Васил Божков и Пеевски, ексдепутатът е решил да изнесе центъра си на капиталово влияние от Обединените арабски емирства. Там множеството прокурорските обвинения завариха Васил Божков през 2020 година. 

Градската легенда разказва, че самият Пеевски се е покрил във все още

достъпната мека на бегълците – Южна Африка.

Това звучи екзотично предвид, че другите две „дестинации“ – Сърбия и ОАЕ, са новата родина на най-върлите му врагове. Ето защо подобен избор на място за „потапяне“ изглежда повече от логичен. Но той би имал смисъл, само ако някой законово го преследва у нас. 

При положение, че цялото прокурорско и доста сериозна част от съдийското войнство стои зад гърба му, нищо не грози ексдепутата. Така че търговските му сделки по прехвърляне на активи изглеждат по-скоро като хигиенизиране на бизнеса предвид неяснотата на предстоящите изборни резултати.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще се отрази ли промяната на модела „парите следват ученика“ върху резултатите на българските ученици в изследването PISA?

Подкаст