Оправдаха се очакванията, че на тези избори ще бъдат поднесени много изненади, независимо от това кой как си ги е представял.
Това, че ГЕРБ е първа политическа сила не е новина, впреки че няма да може да състави правителство и Бойко Борисов няма да осъществи четвърти мандат. Изненадите започват оттам нататък.
Първо, не се сбъднаха предсказанията за много ниска избирателна активност, поради страх от коронавирусната пандемия. Активността на тези избори е напълно съизмерима с тази на предишни. Въпреки че властта положи големи усилия да затрудни максимално провеждането на вота и да откаже избирателите да отидат до урните, те не се поддадоха и отидоха. За това роля изиграха както миналогодишните антиправителствени протести, така самозабравянето и арогантността на управляващите, които дори не си направиха труда да проведат някаква кампания. Човекът от джипката ни убеждаваше, че просто трябва да ги подкрепим, едва ли не защото сме длъжни. Лошото време, дъждът и студът също не успяха да уплашат българските избиратели.
На тези избори се промени структурата на гласуващите. Част от по-възрастните гласоподаватели очевидно се въздържаха да отидат до изборите секции, вероятно притеснени за здравето си, тъй като властимащите направиха всичко възможно (чрез отваряне и затваряне на бизнеси, заведения, магазини и хаотична ваксинация) да докарат пика на третата вълна на пандемията в изборние ден. Това се отрази на резултата на БСП. В замяна на това много млади хора гласуваха, което пък личи от процентите на „Има такъв народ”.
БСП загуби статута си на единствена опозиция и алтернатива на ГЕРБ. Хората припознаха и други формации в тази роля. Наистина, протестният вот е много разпилян, но пък е категоричен и ясен. А дали социалистите катастрофираха на този вот ще стане ясно след излизането на окончателните резултати от изборите на 4 април.
Поздравления заслужават нашите сънародници в чужбина, които проявиха завидна избирателна активност. Те стоически търпеливо стояха на опашки по няколко часа, за да упражнят правото си на глас, което управляващите се опитаха да им отнемат по всякакъв начин. Българите зад граница показаха, че съдбата на Родината не им е безразлична и те искат да участват в българската политика и определяне на собственото си бъдеще и това на децата си.
ГЕРБ изгуби София, а десницата в лицето на „Демократична България” си върна синята крепост. Всъщност партията на Бойко Борисов изгуби столицата още на местните избори през 2019 г. И това щеше много ясно да се види, ако не бяха активизирани гласовете на ромите в няколкото квартала, където те преобладават. Тогава част от десницата подкрепи Мая Манолова на втория тур срещу Йорданка Фандъкова. Но друга част се въздържа. Ако всички десни избиратели в името на изтръгването на ГЕРБ от Столичната община бяха дали гласа си за бившия омбудсман, нещата щяха да се развият по съвсем различен начин.
ГЕРБ взима най-много гласове, но много по-малко, отколкото на предишни избори. Което означава, че Борисов и формацията му са загубили доверието на българските граждани. Въпреки неуморните обиколки на джипката по магистрали и села, раздаваните на думи пари и безсрамните хвалби за управленски успехи.
И не на последно място, изненада поднесе и партията на бизнесмена Васил Божков – „Българско национално обединение”, чрез която се явява на изборите „Българско лято”, която получи над 2 процента.
При всички случаи настроенията и желанието за промяна надделяха над статуквото и неговото обещание за сигурност и стабилност. И българските избиратели тотално пренаредиха парламента.
