Американската облигационна лудост смразява задлъжнелите държави, които от години плащат по-малко, за да теглят повече заеми. С напредъка на американската икономика, доходността на правителствените облигации – от Австралия до Италия, следва нагоре възвръщаемостта на щатските книжа. Но това означава по-високи разходи за обслужването на дълговете, което заплашва несигурното възстановяване на Европа. А истината е, че Европа губи контрол върху пандемията и разширява ограниченията.
По-високата доходност по облигациите не е добре дошла и за развиващите се пазари, разчитащи на доларово финансиране.
Средната доходност на дълга на правителствата на Г-7 е скочила повече от два пъти от началото на годината, добавяйки 27 базови пункта – до 0.48%, по данни от индекса "Блумбърг Барклейз".
Инвеститорите наблюдават внимателно случващото се. Защото всяко увеличение на лихвените разходи намалява фискалните възможности на държавите и трупа бъдещи дефицити. А средствата за покриването им биха могли да бъдат използвани за инвестиции и реформи.
Независимо дали вината е на нажежената до червено икономическа политика на Вашингтон, растящата възвръщаемост на правителствения дълг се превръща в
главоболие за политици и инвеститори.
В интервю за телевизия "Блумбърг" през миналата седмица председателят на Европейската централна банка – Кристин Лагард – увери, че банковите парични стратези няма да се колебаят да използват цялата си мощ, за да спрат възхода на доходността.
В изпълнение на това обещание ЕЦБ ускори покупките на облигации, за да противостои на растящите кредитни разходи.
Облигационна математика
Сметките следват приблизително следната логика: всеки 10 базови пункта промяна по европейската дългова структура се равнява на около 11 млрд. евро под формата на годишна лихва. Изчисленията са направени набързо, за да дадат груба представа за дълга на еврозоната в размер на 11 трлн. евро, по данни на Европейската комисия. Средният лихвен процент е 1.6% или 181.42 млрд. евро за четвъртото тримесечие.
Засега условията за финансиране в еврорегиона са ниски в сравнение с цените на съществуващия дълг. Италианските десетгодишни облигации, продадени с купон 4.75% преди почти десетилетие, вероятно ще се рефинансират при доста по-добри условия, предвид сегашната им доходност от 0.631 процента.
Отвъд Атлантика има още по-малко поводи за безпокойство поне през тази година. Лихвените плащания по националния дълг паднаха през миналата година и са на път да продължат надолу дори след всички пандемични разходи и при най-високата за последната година стойност на обслужване на десетгодишните държавни облигации.
Но периодът на затягане на коланите може да навреди на икономическото възстановяване и евентуално да наложи още стимули от централните банки. Засега възстановяването маскира прекалено високите количества дълг, но неустойчивостта расте за пазарите.
Възраждане на лудостта
Базовият показател за акциите на развиващите се пазари оряза печалбите си до едва 3.4% на годишна база заради опасенията, че по-бедните нации ще изостанат в имунизирането на населението и съответно със стимулите за икономиките си.
Развиващите се икономики дължат над 4 трлн. щ. долара, по оценка на Банката за международни разплащания. Това дългово бреме ще нараства с повишението на доходността на американските облигации с потенциал техните дългови проблеми да се разпространят и върху другите пазари.
Навремето, през 2013-а, тогавашният председател на Федералния резерв – Бен Бернанке – предизвика хаос с изказването си, че паричните стимули на банката трябва да започнат да се изтеглят в определен бъдещ момент.
Днес пазарите на облигации са станали неуправляеми, защото Вашингтон разгърна фискални стимули за трилиони долари. С други думи, този път за потенциалния пазарен хаос ще е виновно правителството и агресивното бюджетно финансиране.
