Следизборно, несигурността в България се задълбочи. Съставянето на ново правителство е под въпрос, а опасността от нови избори нараства. Протакането на политическите процеси може да попречи на страната да получи нов транш от възстановителния фонд на ЕС. В този дух бе обзорът на "Файненшъл таймс", публикуван след изборите в България. Констатацията на изданието подсказва, че въпреки всички караници и препирни, които със сигурност ще се случат в новия парламент, партиите бързо ще трябва да намерят общ език за плана, по който ще харчат огромните средства от ЕС.
Все пак Еврокомисията има изискване Националният план за възстановяване и устойчивост, за който в миналия парламент не бе постигнат консенсус, да бъде изпратен в Брюксел до 30 април. Отделно оперативните програми също са на финалната си фаза на доработване, а те ще действат 9 години оттук насетне.
Така че, който пръв седне на премиерския стол, ще предопредели и насоките, в които страната ще се развива. Достатъчно е да се заложат правилните приоритети, така че приближените и на досегашното правителство да стигнат първи до финала на обществените поръчки и съответно до усвояването на средствата.
Каквото и да си говорим, става дума за огромни средства. В периода 2021-2027 г. се очаква България да получи близо 29 млрд. евро, което е близо два пъти или с около 13.3 млрд. евро повече спрямо пакета за текущия период 2014-2020 година. Според първоначалните изчисления страната ни ще получи 12.3 млрд. евро от инструмента за възстановяване. По-голямата част – 7.7 млрд. евро, ще са под формата на безвъзмездни средства.
Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4.55 млрд. евро. От програмите и фондовете в многогодишната финансова рамка 2021-2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква България да получи 16.7 млрд. евро.
Средствата се явяват жизненоважни за българската икономика. Според оценките на агенция Fitch финансирането от Фонда за възстановяване на Европейския съюз може да стимулира растежа на българската икономика, но страната ни трябва да повиши нивото си усвояване, което е под средното ниво за ЕС. Рейтиговота агенция Fitch вярва, че еврофондовете ще подкрепят макроикономическите перспективи на България, като вдигнат растежа от прогнозираните 3% през 2021 г. на 4-5 процента през 2022-2025 г.
ЕК вече даде индикации, че Националният план трябва да съдържа изчерпателни инвестиционни инициативи и адекватни предложения за реформи. Основното изискване на ЕК е в тези планове да се предлага устойчиво възстановяване, проекти за връщане към икономически растеж и подобряване на икономиката като цяло. В основата са зелената и дигиталната трансформация на икономиките. ЕК е поставила и изрично изискване държавите да изразходват поне 37% от получените от фонда средства за зеления преход и поне 20% за дигиталния преход.
ЕК е разработила специални препоръки към всяка отделна държава за ключовите реформи, чрез които да насърчи растежа на икономиката и разкриването на нови работни места. Засега се знае, че ключовите реформи за нашата страна са: декарбонизацията, социалната сфера, подобряване на бизнес средата и реформа на публичната администрация.
