Съботният ден подканя пътешествениците да тръгнат. Природата и хубавото време създават спокойствие в душата и един отличен маршрут в този ден е Софийската света гора.
Началото на манастирския комплекс Мала или Софийска света гора е положено през XIII в., когато са изградени повечето от манастирите в Софийско. Комплексът включва 14 манастира, разположени по протежението на планината Витоша и съседните й планини. Комплексът възниква спонтанно и се формира в продължение на векове. Главен манастир първоначално бил Бистришкият, от който днес е останала църквата „Свети Георги” в с. Бистрица.
Бистрица е едно от най-старите селища в полите на Витоша и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села – Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били три сестри – Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.
„Свети Георги“ е възрожденска православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в софийското село Бистрица. Тя е построена в 1883 година. Видният български зограф Никола Янев заедно със сина си Соломон изписва църквата. Основите на храма, както и високите носещи стени, са от гранит. Съществува предположение, че църквата е построена на мястото на католикона на разрушения в 1382 година Бистришки манастир.
Най-значителните манастирски обители от Софийска света гора са разположени в околните на София планини, като част от тях са запазени и до днес. Това са Драгалевският манастир „Св. Богородица”, Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил”, Черепишкият „Успение Богородично”, Етрополският „Света Троица”, Осеновлашкият „Седемте престола” и други.
Драгалевски манастир „Успение Богородично” е основан около 1345 г. от цар Иван Александър. Със запазената до днес от 1378 година златопечатна грамота българският цар Иван Шишман дава специални царски привилегии на манастира. Той се е смятал за главен в Софийската Света гора – имал е царско покровителство. През вековете в светата обител се е развивала широка книжовна и просветна дейност. Тук е писано известното „Драгалевско евангелие” през 1534 година. Към манастира е имало и килийно училище. Самият Дякон Игнатий – Левски често е посещавал Драгалевската обител. Манастирският комплекс се състои от две църкви, жилищни сгради и стопански постройки. В старата църква са запазени два стенописни слоя – от XV век (когато са направени ктиторските портрети на софийския болярин Радослав Мавър и семейството му) и от стенописи от по-късни периоди, включително от 1868 г., когато в нея рисува Никола Йованов Образописов. Стенописите от XV век са най-старият запазен поствизантийски манастирски стенописен ансамбъл.
Прекрасната витошка природа и удобният достъп от София превръщат светата обител още през XIX в. в любимо място за излет на софийския елит. Днес манастирът е действащ, девически, а новата църква там е сред най-предпочитаните за Свето Кръщение и венчавки. Манастирът е паметник на културата.
По-младите и издръжливи могат да разшиярт кръга на обиколката и към манастирите в съседни на София региони.
Около манастирите от Мала Света гора, които през вековете са средища на народния дух и култура, постепенно се създават селища, които днес са част от София.
От 2010 година с цел възраждане на християнските традиции и укрепване на вярата и духа на миряните от София тръгват ежегодно четири поклоннически маршрута. Те носят уникалното послание на българската столица като свято място, закриляно от пръстен от християнски манастири столетия наред.
По пътя на вярата всяка година на храмовите празници на светите обители поклонници стигат до Лозенски, Кремиковски, Дивотински и Рилски манастир. Маршрутите са създадени по инициатива на Богословски факултет на СУ ”Св. Кл. Охридски” с подкрепата на Столична община и с благословията на Софийска Света митрополия. Всеки може да се присъедини към тях.
Три от тези духовни пътувания събират за един ден млади и стари в сърцето на обаятелния свят на Софийската Света гора, свързал манастири, природа, история и култура.
Четвъртият поклоннически път отвежда до Рилската Света обител за шест дни.
