На 12 април честваме Международния ден на авиацията и космонавтиката.
Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския съюз.
Пилотираната космонавтика започва с полета на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 година и той става първият жител на планетата Земя, който я видя от Космоса.
На този ден" в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб "Восток 1" с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са: "Поехали !". Позивната на Гагарин е "Кедър". Корабът прави една обиколка около Земята с продължителност 1 час и 48 минути и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на "Восток 1" не са били достатъчно изпробвани, на височина седем километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат.
Новината мълниеносно обикаля целият свят. Онези 108 минути на Юрий Гагарин в Космоса променят изцяло неговия живот завинаги. За него пишат вестниците във всички държави. В края на април 1961 г. започва своите задгранични посещения, които продължават две години. Посещава над 30 страни и се среща с хиляди хора. Крале и президенти, политически дейци и учени, артисти и музиканти считат за чест да се срещнат с него. По време на своите пътешествия обикаля света три пъти. Юрий Гагарин е автор на книгата "Пътят към космоса“ (1961 г.).
Първата задгранична командировка на Гагарин е в Чехословакия.
Следващата му спирка е в България. Преди приземяването в София български летци го посрещат с почетен ескадрон от изтребители. Освен София, Гагарин посещава Плевен, Пловдив, Бургас, Казанлък и Стара Загора. В Плевен посещава музея „Панорама“, мавзолея „Свети Георги“, прави почетна обиколка на града с открит автомобил. Става почетен гражданин на Пловдив и София. В Пловдив носи цветя на паметника Альоша. В Казанлък го посрещат с рози и розова вода по пътя през града. Посещава връх Шипка и на връщане спира в Розовата станция – Института на розата. Посещава България за втори път през 1966 г. заедно със съпругата си Валя.
А датата 12 април от следващата 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.
Космонавтиката (от древногръцки: Вселена и мореплаване), също астронавтика, е науката за изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати.
Терминът "космонавтика" въвежда Г. Е. Лангемак.
Първите години от развитието на космонавтиката се характеризират с остра конкуренция между държавите (позната като космическа надпревара). Международното сътрудничество започва да се развива едва през последните десетилетия, най-вече благодарение на съвместното изграждане и експлоатация на Международната космическа станция и изследванията, провеждани на нейния борд. Тя е съвместен проект на пет космически агенции: Националното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА); Федералната космическа агенция на Русия; Японската агенция за ерокосмически изследвания (JAXA); Канадската космическа агенция (CSA/ASC) и Европейската космеческа агенция (ЕКА).
Важни стъпки в усвояването на Космоса:
-18 март 1965 г. – първо излизане на човек в открития космос – Алексей Леонов (СССР);
-21 юли 1969 г. – стъпване на човек на Луната – Нийл Армстронг (САЩ);
-19 април 1971 г. – първата орбитална станция (СССР), по-късно съвместно със САЩ, създаване на международна станция;
-3 март 1972 г. – старт на първия апарат, напуснал впоследствие пределите на Слънчевата система – "Пионер-10" (САЩ);
-12 април 1981 г. – извеждане на орбита на първия кораб за многократно използване – "Колумбия" (САЩ).
