Замислих се по повод пресконференцията на прокуратурата в средата на седмицата: защо, аджеба, не се възторгнах от успехите на държавното обвинение срещу едно достатъчно мръсно деяние, каквото е алъш-вериша с гласове? Направили хората разследване за чудо и приказ, задържали петима души, имат и заподозрян "главен мозък" в чужбина.
Какво повече бихме могли да искаме, след като от три десетилетия покупко-продажбата на гласове трови обществено-политическата атмосфера? И на всичко отгоре и безнаказано, като изключим спорадичните символични условни присъди, постигнати след споразумения между обвиняемите и прокуратурата. Защото както от върховете на МВР вече признаха колко трудно за доказване престъпление е купуването на гласове…
А сега сякаш всичко е перфектно – от организацията на разследването, до крайната му реализация. Да добавим и впечатлението, че случаят се придвижва с невиждана досега бързина из коридорите на Темида и суровите присъди се задават иззад ъгъла.
Тогава защо не изпитах възторг от разкритията на прокуратурата за схемите на действие: установяване на лица на местно ниво, осигуряващи гласоподаватели срещу заплащане; предлагане на имотна облага на собственици на търговски дружества, с цел работниците им да гласуват за определена партия; осигуряване на лица, ангажирани срещу заплащане с отвеждане на гласоподаватели до избирателните урни… Ами тук имаме чиста проба пряк изборен алъш-вериш и корпоративен вот, който все се изплъзваше от хватката на МВР и прокуратурата!
С ръка на сърцето признавам, че първото, което ме подразни в пресконференцията, дадена от трите Сийки на прокуратурата е впечатлението за показност на цялото мероприятие.
Показност в два смисъла: самите Сийки се бяха докарали като за среща и излъчваха самоувереност на кифли, прекарали цялата си сутрин си в ръцете на козметички, коафьори, маникюристи и педикюристи. И няма как човек да си изкриви душата да твърди, че с часове са си блъскали главите да разнищят кой кой какъв е в престъпната група.
Но да оставим труженичките на прокуратурата на мира. По-важното е усещането за избирателност на въпросното разследване. С характерния за ментора си изказ Сийките дадоха да се разбере, че зад случая всъщност стои лице, което пребивава на територията на страна извън ЕС. А услужливата обществена телевизия дръпна завесата и освети намиращия се в Дубай основател на партия "Българско лято" Васил Божков, който и без това е на мушката на прокуратурата от началото на годината.
За повечко доказателствена стойност дори бе представена подготвена от обвинението презентация, с диаграми, схеми и цитати от записани със специални разузнавателни средства разговори между заподозрените – практика, която стана емблематична за ръководената от Иван Гешев прокуратура, въпреки очевидното нарушение на всякакви закони и правила.
Щеше да е прекрасно, ако прокуратурата действаше с такъв размах, съсредоточеност и хъс към всички, които по незаконен начин са искали да натрупат повече гласове, за да влязат в парламента. Строго, безпристрастно, ефективно, с цялата сила на правомощията си и закона… Без оглед на това дали е Васил Божков, БСП, ДПС или ГЕРБ.
Но реалността е такава, каквато ни я представят Сийките на прокуратурата.
В същото време нито МВР, нито прехваленото държавно обвинение си мръдват пръста да изяснят мистериозния ръст от последните избори на ромите, радетели за европейско развитие на България. И как кварталите "Факултета" и "Христо Ботев" в столицата и останалите гета в страната се превърнаха в бастиони на десните демократични, евроатлантически ценности…
Сигурно защото, както би рекъл Чудомир, на разследващите не им е по характера, как' Сийке…
