Неофициалният документ, за който се твърди, че е предаден на Брюксел от словенския премиер Янез Янша, предвижда обединение на Косово с Албания, присъединяване на части от Република Сръбска към Сърбия и на хърватски кантони в Босна и Херцеговина към Хърватия като начин за решаване на отворените въпроси на Западните Балкани и ускоряване по пътя им към ЕС и НАТО.
Съдържанието на документа, с който агенция Бета се запозна от дипломатически източници, БТА предава в неофициален превод.
Западни Балкани – път напред
Главният въпрос в района на Западните Балкани, чието членство в ЕС е гарантирано, когато всички страни изпълнят условията в съответствие с решенията на Европейския съвет в Солун през 2003 година, са нерешените национални въпроси на сърби, албанци и хървати.
Бившите Кралство Югославия и следвоенната СФРЮ прикриваха и смекчаваха тези проблеми, които се разгоряха след разпадането на СФРЮ. Дейтънските споразумения спряха войната в Босна, а кампанията на НАТО спря етническото прочистване в Косово шест години по-късно. С усилията на ЕС и НАТО бе установен мир, дадени бяха обещания за европейска перспектива, постигнат е напредък в Северна Македония и Черна гора, но ключови въпроси останаха нерешени.
Дейтънските споразумения по-принцип не признават статута, постигнат във въоръжените конфликти, но решенията де факто направиха възможно неговото признаване. Въз основа на съществуващите методи и ритъм на решаване на проблемите е трудно да си представим европейската перспектива на Сърбия и Косово, а членство на Босна и Херцеговина в ЕС е напълно изключено. Турция конкретно използва това празно пространство, засилвайки значително влиянието си в Босна и Херцеговина и Северна Македония.
Освен в Турция и неколцина местни политици и техни привърженици, които лично печелят от хаоса и нефункционалността на институциите, никой не е доволен от ситуацията в Босна. Сърбия, Хърватия и Албания имат стабилни правителства в момента и избраните от тях политици са способни да взимат стратегически решения.
Решения
а) Обединение на Косово с Албания. 95 процента от жителите на Косово искат да се обединят с албанците, от които произхождат. Подобна е ситуацията и в Албания. Граница между Косово и Албания не съществува, а на сръбските части в Косово би се гарантирал специален статут по модела на южен Тирол.
б) Присъединяване на по-голямата част от територията на /босненската / Република Сръбска към Сърбия. Сръбският национален въпрос може да бъде решен главно с присъединяване на по-голямата част от РС към Сърбия. В този случай Сърбия ще се съгласи с присъединяване на Косово към Албания.
в) Хърватският национален въпрос може да се реши:
– с присъединяване на преобладаващо хърватските кантони в Босна към Хърватия
– с даването на специален статут на хърватските части в Босна по модела на южен Тирол.
г) По този начин босненците биха получили независима функционална държава и биха поели отговорността за нея. Гражданите биха решили на референдум какво предпочитат – бъдеще в ЕС или извън ЕС /Турция/. Засега убедително мнозинство босненци подкрепят европейската перспектива, но в случай, че продължат хаосът и нарастващото влияние на Турция и радикалния ислям, през следващото десетилетие ситуацията може да се влоши драстично.
д) ЕС, в сътрудничество с други фактори в региона като инициативата Три морета, започва прилагането на всеобхватна икономическа програма за стабилизация, по-добра инфраструктурна и енергийна свързаност на региона и екологична рехабилитация /ЕС вече е подготвил части от този план/.
е) След приемането и ратификацията на всички необходими двустранни решения в региона биха се ускорили присъединителните преговори за членство в ЕС и НАТО.
Стъпки
а) Негласна проверка на възможностите за прилагане на този план с взимащите решения в региона /в ход/
б) Негласна проверка на подкрепата за плана от страна на взимащите решения в международната общност /в ход/
в) Всеобхватна комуникационна програма за представяне на плана пред обществото, като се има предвид различната атмосфера в отделни части на региона
г) Ако ЕС, САЩ и повечето взимащи решения в региона се съгласят с плана и стъпките за прилагането му, ЕС официално предприема инициативата
д) Започва процес на комуникация, насочен към различните целеви групи
е) Започват всички необходими двустранни процедури за прилагане на плана, синхронизирани и юридически завършени
Ако в негласната процедура за проверка и корекция на плана стане ясно, че не може да се гарантира необходимото съгласие на регионалните и международните /фактори/, взимащи решения, нон пейпърът остава нон пейпър до второ решение.
