Г-н Ганев, кои според вас са най-належащите теми, които трябва да бъдат обсъдени в Kомисията по бюджет и финанси, след като започне работа й по същество?
– Най-спешният въпрос дойде отвън, така да се каже – Планът за възстановяване и устойчивост. Този ход е напълно разбираем, защото в момента има само три комисии и някак не върви подобна материя да се гледа от правната или от здравната комисия. Така че първото нещо, с което ще се занимаем е този много дълг план. Ние не можем да го променяме, тъй като парламентът няма такова право. Затова планираме да излезем с чисто установително становище, към което ще приложим стенограмите на нашите дискусии, както и всички становища и препоръки, които ще получим на срещите си с експертите.
Но да се върна към въпроса ви с какво щяхме да се занимаваме, ако го нямаше този план. Аз, като председател на комисията, имам право да определям дневния ред и бих тръгнал със Закона за публичните финанси. Проектът вече е внесен от г-жа Корнелия Нинова и нейни колеги от БСП и неговата обща идея е контролът на бюджетните разходи да се върне към парламента, дори когато те не са за сметка на дефицит. И още – без санкцията на парламента, да не може да се прехвърлят средства от едни пера по други. Изобщо, това преразпределяне в края на годината, с което всички сякаш свикнахме, да трябва да минава през комисиите и пленарната зала. Не да спре да се случва, а да става под контрола на Народното събрание.
Другата задача е да повишим прозрачността на фискалния резерв с оглед информираността на хората. Както БНБ публикува всяка седмица баланса на Управление "Емисионно", така и Министерството на финансите да публикува в аналитичния й вид отчетността на фискалния резерв. Целта е тази единна сметка, за която толкова се говори, че е излязла на минус, да стане публично достояние и да е ясно как и откъде сме вземали заеми. Към момента това не представлява нарушение, но е добре да се знае кое как е и защо.
Смятате ли, че е необходима актуализация на държавния бюджет? И къде са пробойните в хазната, ако има такива?
– Засега са рискове, не говорим за пробойни – малко страшна дума. Консултирах се в първия си, така да се каже, работен ден с институции. Първо, проведох институционални консултации с Фискалния съвет, който е орган на парламента. И това е една от основните му задачи – да информира веднага народните представители, когато се случи нещо такова. Другото му задължение е да изказва мнения и становища за държавния бюджет.
Общо взето картината откъм Фискалния съвет изглежда сякаш нещата са много напрегнати, но все още е възможно бюджетът да се изпълни в заложената от закона рамка. Тоест – не изглежда сигурно, че ще излезе извън тази рамка, за се наложи да бъде коригиран. Но това е условно очакване. Големият въпрос е дали ще има нови "взривове" на пандемията, или не. Защото това веднага ще натовари разходите и ще намали приходите, тъй като стопанската дейност отново ще бъде ограничена.
И дефицитът ще тръгне нагоре…
– Да. Това е големият въпрос. Ако нещо може да наложи ревизия, това е новият "изблик" на пандемията. Дай Боже, да не се случва!
Разбира се, има и други заложени напрягания на бюджета, основното от които е ранното му натоварване с вдигането на пенсиите и скока на разходите за издръжка на персонала в публичния сектор. Точно тези големи увеличенията налагат нарастване на разходите към края на първото тримесечие на 2021 г. – спрямо края на март 2020 г. – с цели 24-28 процента.
Добрата новина е, че приходите вървят по-добре и имат някакъв номинален ръст от 3-4 на сто. Ако нямаме проблеми откъм пандемията, приходите също ще се увеличат – заради ръста на потреблението, което през последната година бе основен двигател за икономиката. И това ще се транслира в бюджета. Така че тази рамка на бюджета може да издържи, но има и сериозна вероятност да се ревизира.
По време на изслушването на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, вие споменахте спешната нужда от нова дългова емисия. Защо акцентирахте върху спешността на тази "операция"?
– Ако си спомням правилно, министърът се съгласи, че в тази обстановка това не е неразумно. Спешността идва, тъй като тази година бюджетът е по-натоварен в разходите в първата част на годината. Затова именно в първата половина следва да се емитира и този дълг, за да се финансират нещата.
Самият бюджет напълно законно разрешава още 3.8 млрд. лв. нов дълг през тази година. И между другото, откъм теория на пласиране на дълг не е невъзможно да се окаже, че най-подходящият момент откъм срочност и цена е сега, веднага. Възможно е по-късно през годината да не е толкова изгодно. Ако се окаже така, защо да не го направим сега?
Но предстоят и големи погашения по държавния дълг в следващите две години. Има ли риск управлението на дълга да излезе извън контрол?– Към момента, пак казвам, дай Боже, ситуацията с пандемията да не се развива зле, няма да има сериозни затруднения да се рефинансира този дълг, за да го претърколим, както се казва. България продължава да има добър рейтинг, добра позиция на пазара. Не виждам проблем при едно пласиране, преценено добре като дата, срочност и цена да се направи при много изгодни условия за страната. Но що са рискове – все са пред нас. Въпреки че поне към момента обслужването на дълга през следващите две години не ми изглежда застрашено.
Споменахте Плана за възстановяване. Прави ли ви неприятно впечатление, че огромен ресурс е предвиден за държавни предприятия?
– Да. Затова по време на дискусиите лично ще задам въпрос. Интересното е, че е оставено много голямо пространство на самите страни от ЕС да решават дали средствата да се разпределят чрез грантови схеми или като финансови инструменти. Според мен, когато е под формата на финансови инструменти, частният сектор стои много по-добре като конкурентост, защото той е свикнал да взима назаем и да обслужва. Плюс това тези заеми ще са мостови, т.е. те ще дадат възможност на бизнеса да събере пари и от частния сектор. Поначало аз съм доста голям фен на "Плана Юнкер", който бе базиран на тази философия – осигуряват се едни публични пари, но идеята е за всяко 1 евро да дойдат още 10 евро по частна линия.
И как ще защитим този план пред ЕК, след като 3 млрд. лв. – колкото струва "Турски поток" – са предвидени за "Булгартрансгаз"?
– Със сигурност Европейската комисия ще каже "Не!" Но големият нюанс в този план е, че стратегиите и разписването на приоритетите не могат да бъдат променяни, но конкретните проекти, които ще бъдат финансирано, могат да бъдат сериозно преразглеждани и предоговаряни и по-нататък.
Аз винаги предпочитам финансирането, ако може, да не минава на централно ниво, а на бизнес принцип да се разпределя по банките и банките с техни решения да отпускат към фирмите. Тоест да се кандидатства през тях, а не да се минава през министерства и властови структури, които знаем, че създават проблеми.
Разговора води: Атанаси Петров
