Европейският съюз е единен само за санкциите срещу Русия. Сърбия никога няма да въведе такива санкции, заяви сръбският посланик в Москва Морослав Лазански в интервю за "Известия".
"Сърбия още не е членка на съюза и докато не стане, не е длъжна напълно да съгласува политиката си с Брюксел, но и самият ЕС няма единна политика по всички въпроси. Пет страни членки не признават Косово, а макар официално всички да подкрепят санкциите срещу Русия, на практика не ги прилагат стриктно", коментира посланикът и отбеляза, че Сърбия тази година очаква посещение на руския президент Владимир Путин, а сръбският му колега Александър Вучич отново ще гостува в Москва.
Сърбия изостава в икономическото си развитие зад страните от Централна и Източна Европа /Румъния, Унгария, Полша и Словакия/ заради корупцията и недостатъчното ниво на върховенство на закона, пише в. "Данас", като цитира мнение на председателя на Фискалния съвет Павле Петрович.
На въпрос дали Сърбия ще намали разликата с тези страни, ако тази година достигне планирания икономически растеж от 6 процента, той оцени, че растежът за една година не означава много, особено в сегашните нестабилни времена. Според Петрович икономическият растеж трябва да се разглежда в по-дълъг период и тогава може да се каже, че средно той е 3,5 до 4 процента годишно, а трябва да бъде 5 процента, за да се достигнат по-развитите страни от Централна и Източна Европа. Той подчерта, че Фискалният съвет е посъветвал правителството при подготовката на бюджета да не планира толкова висок растеж, защото във време на криза е по-добре да предвиди по-малък растеж и да се "изненада" от добрите резултати, а не обратно.
Западните анализатори са мнение, че на Балканите Русия действа подмолно, но целенасочено и активно. Кремъл се възползва от грешките на ЕС и подкрепя местните корумпирани елити, които подкопават демократичния процес.
Русия се възползва от стратегическите грешки на ЕС, който от години залага на абсурдната политика на предпазливост и въздържане спрямо корумпираните елити в страните от Западните Балкани. По този начин Брюксел насърчи създаването на „стабилокрации“, ръководени от авторитарни политици, а устойчивите демократични реформи си останаха само пожелание, пише анализаторът Марион Краске за Дойче Веле.
С малки изключения, страните от Западните Балкани днес са по-скоро Елдорадо за радикални елементи, отколкото за трайни връзки със Запада. Резултатът от това е, че много демократично настроени играчи вече не виждат в Брюксел свой стратегически партньор. Общественици и правозащитници твърдят, че се чувстват изоставени от ЕС в битката срещу криминалните кланове, което още повече уврежда имиджа на Брюксел, а пандемията само допълнително задълбочава това усещане.
