Орденът "За храброст" е първото българско отличие. Най-почитаният български военен орден е учреден с указ на княз Александър Батенберг І на 1 януари през 1880 г., само няколко месеца след създаването на Княжество България. Отличието е израз на стремежа на българския народ за обединение и независимост. Той е първият български орден, като за модел при създаването му използван орденът "За военна заслуга", съществувал до 1866 г. във Великото херцогство Хесен. Носителите на този орден се наричат кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е създаден в нарушение на решенията на Берлинския конгрес, съгласно които България няма правото на висши държавни отличия – символ на национална независимост.
Първото награждаване с ордена "За храброст" е на 17 април през 1880 г., когато са отличени 33-ма участници в Руско-турската война (1877-1878 г.). Само няколко дни по-късно, на 24 април (6 май нов стил) – Гергьовден, по време на освещаването на новото знаме на 3-та тетевенска дружина с ордена е наградено и първото гражданско лице. Носител на ордена Сребърен кръст "За храброст" IV степен е Йовчо Бобевски – един от тримата представители на Тетевен при освещаването и участник в Руско-турската война (1877-1878 г.) – носител вече на руския орден "Георгиевски кръст".
През годините то е връчвано на офицери и войници за проявено мъжество, храброст и героизъм по време на война. В изложбата са представени някои от знаковите кавалери на ордена – генералите Стефан Тошев, Данаил Николаев, Константин Никифоров, Тодор Кантарджиев, Иван Колев. Документите показват и героизма на флотските офицери, сред които кап. I ранг Рашко Серафимов, капитан I ранг Димитър Альов, капитан II ранг Богдан Ганчев, капитан I ранг Станчо Димитриев, капитан I ранг Лазар Драганов, както и отличеният още през Сръбско-българската война юнкер Димитър Добрев – тогава командир на отряда миноносци, атакували турския кораб "Хамидие" през Балканската война.
"За храброст" е висш български орден, даван в Княжество България, Царство България и Република България. Той е най-почитаният български орден, вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България. Съществува от 1880 г., с прекъсване от 1946 до 2003 година.
В периода 1937-1940 г. знакът на ордена "За храброст" IV степен, 1-ви клас, се използва в качеството на опознавателен знак за Военновъздушните сили на България, аналогично на "Железния кръст" – традиционната емблема на германските ВВС.
След премахването на монархията, ордените и медалите от Царство България биват напълно заменени с други. Така на 15 септември 1946 г. най-почитаният български орден – "За храброст", престава да съществува.
