В последните години бяха предприети редица стъпки за засилване на сътрудничеството и подобряване на отбранителния капацитет на страните в Европа.
Европейците очакват от ЕС да гарантира сигурността и мира на континента. Три четвърти от запитаните в специално проучване „Евробарометър“ от 2017 г. се обявяват в подкрепа на единна европейска политика за отбрана и сигурност, а мнозинство от 55% гледа положително на създаването на европейска армия. В друго проучване от 2018 г. 68% от анкетираните европейци заявяват, че искат от ЕС да направи повече в областта на отбраната.
Ръководителите на страните в ЕС са наясно, че нито една държава членка не е достатъчно голяма, за да се справи сама с предизвикателствата в областта на сигурността. През 2017 г. Франция и други страни в ЕС започнаха работа по общ военен проект, а през ноември 2018 г. германският канцлер Ангела Меркел заяви пред Европейския парламент, че „трябва да работим по визията един ден да създадем истинска европейска армия“. Изграждането на съюз за сигурност и отбрана е важна тема за Европейската комисия.
Договорът от Лисабон, който представлява последната голяма промяна в европейските договори, предвижда изграждането на единна политика за отбрана (член 42, ал. 2 от Договора за Европейския съюз). В същото време е ясно посочено, че държавите членки могат да определят сами националната си политика, включително относно членството в НАТО или поддържането на неутралност.
Европейският съюз започна няколко важни инициативи, за да осигури наличието и развитието на ресурси, да стимулира ефективността и да улесни партньорството между страните:
• През декември 2017 г. беше дадено началото на Постоянното структурирано сътрудничество, в което към юни 2019 г. участват 25 страни членки. В момента в рамките на това сътрудничество се осъществяват 47 проекта, включително система за наблюдение на морски територии, взаимно сътрудничество и екипи за бързо реагиране в областта на електронната сигурност и развитие на способности за подводни интервенции.
• Европейският фонд за отбрана бе стартиран през 2017 г. Чрез него за пръв път бюджетът на ЕС финансира общи проекти за изследвания, разработка и придобиване на отбранителни технологии. През април 2021 г. Парламентът прие бюджет от 7,9 млрд. евро за 2021-2027 г.
• ЕС засили сътрудничеството си с НАТО по 74 проекта в седем области, включително електронната сигурност, съвместни учения и борба с тероризма
• Бе приет план за улесняване на придвижването на оборудване и човешки сили в рамките на ЕС за по-бързо реагиране на кризи
• ЕС подобри финансирането на граждански и военни мисии. В момента ЕС има 16 мисии на три континента, които изпълняват различни функции и включват 6 000 души цивилен и военен персонал.
• От юни 2017 г. функционира нова структура за планиране и провеждане на военни операции с цел подобряване на управлението на кризи.
Инвестиции в отбрана
На срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. страните в ЕС, които са членки на НАТО, поеха ангажимент до 2024 г. да изразходват 2% от годишния си брутен вътрешен продукт за отбрана. Европейският парламент настоява страните членки да изпълнят този ангажимент.
По оценки на НАТО от 2019 г. само пет страни в ЕС изразходват поне 2% от БВП за отбрана. Това са Гърция, Естония, Латвия, Полша и Румъния.
Подобряването на капацитета за отбрана обаче е свързано не само със заделянето на повече пари, но и с тяхното ефективно използване. Взети заедно, държавите членки в ЕС имат втория най-голям бюджет за отбрана в света след САЩ, но по оценки над 26 млрд. евро се пропиляват всяка година поради дублиране, прекален капацитет и пречки за участие в държавни поръчки.
Като резултат в ЕС се използват шест пъти повече отбранителни системи и технологии, отколкото в САЩ. Очевидно е, че по-добро сътрудничество между страните в ЕС може да спести много ненужни разходи.
В същото време Китай увеличава своите разходи за отбрана и до 2025 г. може да разполага с втория най-голям бюджет в света. Това е още една причина Европа да обедини ресурсите си, за да остане конкурентна във военната област.
