Европейският съюз планира да се откаже от използването на БВП и неговият ръст като единствен показател за благосъстоянието на страните, а заедно с него да се вземат в предвид още един набор от 14 екологични и социални критерии. За това става въпрос в декларацията на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС в Порто (Португалия).
"Ние приветстваме това, че европейските социални партньори (профсъюзните организации и работодателите) са излезли със съвместно предложение за алтернативен набор от критерии за измерване на икономическия, социалния и екологичен прогрес, които да допълнят БВП като средство за измерване на ръста и устойчивостта на нивата на сигурност, както на хората, така и на обществото", се казва в декларацията.
Става въпрос за инициативата, предложена от Европейската конфедерация на профсъюзите, която е съгласувана с асоциациите на европейския бизнес и одобрена от институциите на Евросъюза.
Индексът на благополучие ще бъде производна от набор от 14 критерии, като освен чисто икономическите, като БВП, ще бъдат включени и социални и екологични фактори. От Европейската конфедерация на профсъюзите смятат, че този метод ще стане статистически критерий на новата икономика, "която ще постави човека по-висока от печалбата". Профсъюзите подчертават, че БВП и неговият ръст вече не е показател за благополучието на населението, тъй като "трудещите се в страните от ЕС получават все по-малка част от БВП даже в сравнение с нивото през 2010 година".
Еврокомисията в рамките на възстановяването на икономиката на Евросъюза настоява за преминаването й към "цифров и зелен" формат. Повсеместното внедряване на екологични технологии, включително използването на алтернативни източници на енергия и разпространение на електромобилите и инфраструктурата за тяхното зареждане – това е много скъпоструващ проект. Затова Брюксел ще изисква от страните от общността да харчат за тези нужди не по-малко от 30% от парите, които те могат пда получат в периода до 2027 година в рамките на европейския план за възстановяване след пандемията, чийто общ обем възлиза на 750 млрд. евро.
По данни на Евростат, ръстът на БВП в страните от ЕС даже до пандемията през 2019 година е бил 1.6%, а през 2020 година даже се е свил с 6.1 процента. В тези условия изменението на статистическите правила, за да може то да онагледи поставените от Брюксел рамки за развитие на 27-те страни членки на ЕС, трябва да позволи на Евросъюза да демонстрира по-високо ниво на благополучие на населението.
