Сградата на Народното събрание в София е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението в новата българска столица, разположена на едноименния площад.
Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884 г., като по това време министър-председател е Петко Каравелов. След възстановяването на Търновската конституция той се завръща в София от Пловдив, където е бил кмет, и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-186 г.).
Проектът на сградата на Народното събрание в София е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891-1892 г.).
Основният камък на Народното събрание е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година.
От 28 май 1885 г. българският парламент заседава в тази сграда.
Началото на парламентарната демакрация в България обаче е поставено на 14 април 1876 г. с откриването на събранието в местността Оборище край Панагюрище, което взема решението за вдигане на Априлското въстание.
През 1896-1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад "Александър Невски“.
Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад "Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс – архитектурно-художествен стил в изкуството през XIX век използващ форми от времето на Ренесанса и достиженията на италианското изкуство от XVI век. На фронтона е изписан девизът "Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Константин Анастасов Йованович
е австрийски архитект от български произход.
Роден е на 13 януари 1849 година във Виена, столицата на Австрия, в семейството на българския график Атанас Йованович, роден във Враца.
Константин Йованович завършва класическа гимназия във Виена, а през 1870 г. – архитектура като отличник на Политехника на Цюрих. По-късно живее и работи във Виена, а през най-активните си творчески години работи в Белград и в Софиа. Автор е на проекта на Сръбската Скупщина (1891-1892 г.) в Белград, на Народната банка на Сърбия, на храма Свети Сава в Белград, както и на възстановената родна къща на Караджорджевичите в град Топола.
През 1879 г. е поканен от министър-председателя Петко Каравелов да изработи план за възобновяването на София и изработване проект на княжеския дворец. Йованович пристига в България през 1880 година. За престоя си от няколко години у нас той проектира сградите на Първа софийска гимназия, първата сграда на Висшето училище (сегашната сграда на Факултета по журналистика) в София и сградата на гимназията в Лом.
Константин Йованович е автор на изследване за строежа на църквата "Свети Петър" в Рим, което е публикувано във Виена.
От 1914 г. до смъртта си той живее в Швейцария. Йованович умира в Цюрих на 15 февруаи 1923 година.
