Красимира Величкова – директор на сдружение „Български дарителски форум“, с която разговаряме за огромния неупотребен ресурс в хората и за случващото се в гражданския сектор.
Госпожо Величкова, вашата организация, заедно с още шест сдружения („Асоциация на европейските журналисти – България“, „Асоциация на парковете в България“, „Българска асоциация за алтернативен туризъм“,„Български червен кръст“, „Български хелзинкски комитет“,„Еквилибриум“) и седем фондации ( „Български фонд за жените“, „Български център за нестопанско право“, „За нашите деца“, „Заедно в час“, „Карин дом“, „Работилница за граждански инициативи“ и „Светът на Мария“) е избрана за член на Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО) още през май миналата година, но до този момент този Съвет не работи, тъй като Министерският съвет не е приел решение за узаконяване на неговия състав. Защо? Каква е причината срещу него да има съпротива?
– Истината е, че за нас – 14-те избрани организации – гласуваха 75% от всички неправителствени организации, регистрирани за участие във вота, за който специално Министерският съвет създаде организация за разработване на онлайн система за гласуване. Всички организации, които се бяхме регистрирали, бяхме проверявани. Факт е, че след като излязоха резултатите, имаше няколко организации, които протестираха, обявявайки, че само свързани лица били спечелили.
Освен това, ако си спомняте, от ВМРО също започнаха да се изказват срещу конституирането на този Съвет и настояваха за нови избори. Само да припомним, че през юли 2020 г. от ВМРО предложиха и промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (по силата на който се създава и Съветът за развитие на гражданското общество), които имаха за цел да ограничат възможностите за международно финансиране за гражданския сектор, както и проверка на организациите, получаващи финансиране от над 1000 лева, от страна на АДФИ, която принципно проверява само организации, работещи с публични средства.
И така на нас в неформални разговори ни се каза, че от ВМРО не са съгласни с нашето конституиране, а тяхното мнение имаше тежест, тъй като бяха коалиционен партньор на ГЕРБ.
Една от функциите на Съвета, след като бъде конституиран, е да събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства. Това не се ли контролира и в момента? Вие какво по-различно ще правите?
– Да, от Министерството на финансите. Принципно по силата на различни закони държавата има за задължение да подкрепя определени граждански организации, като например Българския червен кръст или така наречените национално представени организации – като организациите на хората с увреждания и Съюзът на инвалидите. Тези организации получават субсидии малко на „калпак“ – на база на това колко членове имат и какви дейности показват, че развиват. Да не говорим, че миналата година стана скандал и се предотврати сериозно нарушение благодарение на наш сигнал – сигурно си спомняте, как при обсъждането на държавното финансиране за гражданския сектор, ДПС бяха вкарали субсидия да получи и едно сдружение „дари.бг“. И ние, като го видяхме между първо и второ четене, започнахме да търсим коя е тази организация, защото специално ние – от сдружение „Български дарителски форум“ имаме много дълбок поглед в сферата на дарителството и изведнъж разбираме за сдружение, за което никога не сме чували! Оказа се, че изобщо няма такава регистрирана организация. Така че това, което ще прави Съветът за развитие на гражданското общество, е да следи, когато държавата подпомага някоя организация, да бъде ясно по какви критерии се прави това и тя каква работа извършва. Основната идея е Съветът да има качествен достъп до информация и ресурс за анализ – когато гражданските организации работят с публични средства дали те наистина изпълняват някакви смислени и полезни за обществото дейности. Но може и да се окаже нещо друго – че за гражданския сектор не се отделят достатъчно средства и че той е силно пренебрегван, тъй като държавата не го възприема като потенциален партньор, с когото може да извършва полезни дейности , наравно с институциите, с бизнеса и с всички заинтересовани в обществото лица, като за това съответно получава и държавна подкрепа.
Вашата организация получавала ли е публични средства?
– Не, нито сме кандидатствали, нито сме търсели подобна възможност. Споделяме една философия, която се изповядва от много голяма група неправителствени организации, които смятат, че е въпрос на хигиена да не получават пари от държавата, за да се чувстват свободни да изпълняват най-главната си функция – а именно да дават качествена обратна връзка на държавата къде да подобри политиките си. Имаме много примери в други държави –и в Хърватска, и в Естония, тук няма да споменавам държавите в Западна Европа, където това е абсолютен модел, при който институциите виждат в гражданския сектор ресурс за партньорство и за възлагане на задачи в социалната, здравната, образователната и екологичната сфера.
Сред задачите на Съвета е и да координира и следи за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България. В сила ли е такава стратегия в момента?
– Такава стратегия е приемана само веднъж и срокът й изтече през 2019 година. Тя е важна, защото показва какво законодателство иска да има държавата, какви анализи са й необходими. В тази стратегия, например, беше записано, че трябва да се приеме Закон за доброволчеството, който, например, трябваше да регламентира кой носи отговорност, ако с някой доброволец стане злополука, дали трябва да му се прави застраховка и т.н. Имаше няколко проектозакона, като един от последните му варианти дори мина на първо четене – даже имахме негласна уговорка с депутати от ГЕРБ, които вече не са част от партията, че текстът ще бъде включен в програмата на Народното събрание за гласуване на второ четене. Но това така и не стана и останахме без Закон за доброволчеството.
А откъде дойде съпротивата срещу него?
– Ще кажа нещо, за което нямам доказателства, и си е лично мое мнение – в един момент в Министерството на младежта и спорта, което работи с много младежки организации, вероятно се е появила ревност, защото ние непрекъснато обявявахме, че не е добре Законът за доброволчеството да се ограничава само до дейността на младежките организации.
– Ако Съветът ви беше конституиран веднага, а не бе забавен повече от година, какво щяхте да свършите?
– Щяхме да направим три много важни неща – Съветът щеше да се опита да осигури много по-голяма координация между институциите и гражданските организации по време на пандемията. Миналата година стотици организации от гражданския сектор работиха на местно ниво с общините, раздавайки хранителни пакети и дезинфектанти, организирайки горещи линии за подкрепа на възрастните хора. Можеше да се свърши много повече и да не се създава впечатлението, че държавата прави едно, а гражданският сектор – друго. Ако имахме възможност за по-близък диалог, със сигурност щяхме да постигнем по-голям ефект. Другото нещо, което пропуснахме, бе ключовата подготовка за новия договор за европейските програми за следващия програмен период – ние не успяхме да осигурим включването на гражданските организации във всички хоризонтални мерки за изпълнение на новите европейските програми. Не успяхме да включим НПО-сектора в Плана за устойчивост и развитие. И трите пропуснати възможности са сериозни и са определящи бъдещото развитие на целия граждански сектор.
