Тези дни всичко е служебна метла. И как иначе да бъде след ГЕРБ-аджийския пир из властовите ешелони? Думата ни в случая не е обаче за калинките, а за мисирките. Които в природата може и да са твърде различни животинки, но в хуманоидното си въплъщение почти се припокриват. На първо място – в слугинажа.
Не че сме фенове на новия вътрешен министър Бойко Рашков, но не ни търсете за възмущение от реакцията му срещу водещите на националната телевизия, в която гостува завчера.
"Видях какво не трябва да бъде журналистиката, извинявам се за израза. Защото ми се стори, че това не е журналистика, това е нещо друго. И вероятно начинът, по който Гавазова и партньор водеха предаването, е доходна дейност, защото аз чувах в техните уши техническите средства, с които им казваха какво точно да ме питат. Аз не се изненадвам защо България е 112-то място по свобода на словото. Ако съм собственик на тази телевизия, моментално ще ги отстраня от водещата роля в предаването", коментира Рашков.
Последва гузна позиция на медията, че е обезпокоително длъжностни лица от всяко правителство да атакуват журналисти. А пък присъдружна асоциация с европейско наименование добави, че станалото е недопустимо. Не било работа на министри или други политици да изразяват мнение кой журналист трябва да води едно или друго предаване.
Тук е нужно уточнение – Рашков не заръча кой да води сутрешния им блок, а сподели какво би направил с двамцата, ако беше собственик на БиТиВи-то. Иначе казано: Чети етикета! Защото едно е да напираш за отговор на важен въпрос, друго е да набиваш едно и също питане, след като си получил поне два ясни и конкретни отговора. Колко пъти си позволиха подобно набиване за кадровите рокади на ГЕРБ, с които обърнаха държавата на чиновническо-феодална монархия?!
Да, помним случаите с бившия им депутат Антон Тодоров и с бившия им вицепремиер Валери Симеонов, разиграли се в друга национална телевизия. Тогава наистина имаше повод и за биене на камбаната, и за гражданска и журналистическа солидарност. Както и в случаите на насилие над журналисти, които са в ресора на Рашков. Но публичният интерес от сегашните рокади в МВР явно не вълнува чак толкоз много въпросната телевизия, чиято критичност към статуквото съвсем увяхна с идването на поредните нови собственици. Журналистиката явно вече е колкото да кажеш онова, което те искат да чуят. В противен случай изключват микрофона ти и мелят напусто, че да не чува гласът ти.
Ако им е примъчняло за свободата на словото при премиера-слънце – да си спомнят случая „Божков ТВ“ и наставленията му към тяхна репортерка в стил “Госпожо златна, кой те накара да питаш тия глупости? Ние ви правим тунели и мостове, каквито не сте виждали досега, а ти ме питаш за разцепление и за еди-кво си. Това ли е важно да ме питате?”
И тогава имаше позиция – намирали за тревожно премиерът да нарича така "телевизия с доказано висока репутация". Пък той беше толкова мек и деликатен предвид дефиницията му за подобна журналистика, с която медийната ни среда е оцвъкана отвсякъде…
