Незнайно защо, всички погледи са вперени в силовия вицепремиер и министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Точно като в онова отдавна позабравено “синьо време”, когато всеки си бършеше всичко със следствието и шефа му. А не би трябвало да е така, защото има и други достойни кандидати за титлата “Боксова круша на сезона”.
Един от тях (според скромното ни мнение, разбира се) е правосъдният министър Янаки Стоилов. Изключително компетентен юрист, законодател с близо четвърт вековен трудов стаж в парламента, признат експерт по конституционно и държавно право, човек, който не робува на измислени или силово наложени авторитети.
Задачите, с които той бе принуден да се нагърби като служебен министър, на пръв поглед изглеждат не чак толкова изглеждат сложни и проблемни, но… само на пръв поглед.
Да организира и “чадъроса” човек проверка на трите най-важни регистъра – търговския, имотния и на особените залози, която да стигне до дъното на нещата… Ами това означава да забие
в малкия мозък на задкулисието и обикновената мафия
няколко пирона едновременно. Защото, ако някой случайно още не е разбрал, през Търговския регистър се покриват всички кражби на фирми, през Имотния регистър – всички кражби на недвижими имоти, а в Централния регистър на особените залози са скътани отговорите на доста пикантни въпроси.
Примерно – “Дали народният представител Хикс е теглил истински ипотечен кредит, за да си купи лъскавия мезонет, или първо си го е купил със “свои пари”, а след това го е наметнал с подобаваща законова дрешка?” Или “Колко пъти е заложено едно предприятие – срещу кредити, естествено, след като веднъж вече е било заложено и вписано като “такова” в Търговския регистър?”
Който не вярва, нека хване първия срещнат адвокат и да го разпита как се краде фирма през производство по несъстоятелност, как се разпродават на безценица имоти на фалирани юридически лица и т.н. Или пък да си хване някой специалист по данъчно право, който да го светне как спокойно може да се уреди с апартамент или китна вила
без изобщо някой да се усъмни
откъде са дошли парите…
Както и да е. Проверките на трите регистъра, подопечни на правосъдното министерство наистина са много важни. Но има и нещо друго, което също не е за пренебрегване и за което “БАНКЕРЪ” периодично пише от 1996 г., а дъщерното му издание “Параграф 22” – от 2001 г. насам.
Става дума за прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Постановлението за създаването й е прието от правителството на Жан Виденов през далечната вече 1996 година. Пак тогава за целта са отпуснати и първите 20 милиона лева. Идеята е сърцето на тази система да се намира в Министерството на правосъдието, където по онова време беше единственият съдебен инспекторат, а в нея да са включени
всички държавни и съдебни ведомства,
имащи нещо общо с превенцията, разкриването и осъждането на престъпността – съдилищата, прокуратурата, следствието, МВР, митниците, външното цивилно разузнаване, военното разузнаване и контраразузнаване.
Накратко, става дума за следното: във всеки един момент да се знае какво се случва с едно регистрирано престъпление – образувано ли е досъдебно производство; кой работи по него – полицията, следствието или прокуратурата; на какъв етап се намира – разпити на свидетели, предявяване на обвинения или обвинителен акт; кога е внесено в съда; кога е върнато на прокуратурата и за какви процесуални нарушения; кога е стартирал съдебния процес; колко заседания е имало и т.н.
През периода 1997-2001 г., когато
цялата власт беше в ръцете на все още Обединените демократични сили
и лидера Иван Костов, около въпросната информационна система не се случи нищо кой знае какво. С изключение на 15-20 нови милиона, които потънаха в управленското небитие толкова тихомълком, колкото и бяха отпуснати.
Реанимирането на проекта започна по време на НДСВ (2001-2005 г.), но… в рамките на умерения прогрес, както биха казали феновете на Ярослав Хашек и храбрия войник Швейк.
По онова време голямата битка беше за окончателното разсипване на Националната следствена служба като процесуален коректив на МВР и прокуратурата, за евентуалната приватизация на Търговския регистър, както и неписаното състезание кой ще заработи най-много пари от предприсъединителните фондове на ЕС за финансиране на най-безумния правосъден проект. Вървеше и още една люта битка – за короноването на държавното обвинение като
едноличен господар на досъдебното производство
и на държавата. Похарчени бяха нови няколко милиона с аргумента “Изграждане на ЕИСПП”, но отново на бял свят не се появи нищо смислено.
Голямата вакханалия ни споходи по времето на Тройната коалиция (2005-2009 година). Първият правосъден министър в правителството на Станишев – проф. Георги Петканов (вече покойник), наистина тръгна да изгражда системата. И я докара дотам, че само
МВР категорично се дърпаше и не осигуряваше достъп до информационните си масиви.
Всички останали бяха кандисали, така че от формална гледна точка новоусвоените милиона си заслужаваха…. надеждите. Защото инак – по същество, системата така и не заработи. Просто, защото не беше “сглобена” в завършен вид.
С влизането на Бойко Борисов и обкръжението му във високата власт, бъдещето на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) рязко придоби… уродлив вид.
Още през 2009 г. отговорността за нейното довършване
бе прехвърлена на прокуратурата, т.е. на главния прокурор
и… на първоначалната идея от 1996 г. бе сложен огромен кръст. Харченето на пари обаче продължава и до ден днешен, въпреки че завършена система няма и няма да има.
Така че онова, което Янаки Стоилов би трябвало да провери е колко общо милиона са профукани за въпросната система – 5, 50 или 500, от кого и защо на бял свят има само приказки, че ей сега всичко ще стане?
Поне той може да побутва едновременно нещата и в двете власти – изпълнителната и съдебната, защото все още правосъдният министър председателства заседанията на ВСС и определя дневния им ред.
