Първите известни свидетелства за празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив, по инициатива на Найден Геров, се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.
С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
За официален празник 24 май е обявен от Народното събрание през 1990 г.
