Де го чукаш, де се пука. Оказа се, че пандемията и последвалата глобална криза революционизира не друг, а… френските капиталисти. "Медийната среда в страната променя формата си в условията на засилено състезание за влияние сред местните инвеститори милиардери, предизвикано от смяната на собствеността върху влиятелни телевизионни и радиоканали, вестници и списания", категоричен е Лайънъл Лоран – коментатор на Агенция "Блумбърг" с ресор "Европейски съюз и Франция". Преди това той е работил в "Ройтерс" и "Форбс", така че може да му се вярва…
Коренната промяна със сигурност докарва безсънни нощи на президента Еманюел Макрон, който води разгорещена битка за втори мандат с крайно дясната Марин Льо Пен, посочва Лоран. Нейната преднина на първия кръг на изборите догодина, според сондажите на обществените нагласи, показва намаляващо доверие в традиционните институции, включително и в медиите. Това не означава, че Макрон е изгубил всякакви шансове, но все пак…
Сделките са чувствителни от политическа гледна точка, не само защото стават по време на надпреварата за президентския вот догодина, но и заради концентрацията на собствеността.
Във Франция 90% от медийните източници се контролират от милиардери. Най-богатият французин и основател на LVMH – Бернар Арно, притежава значителни дялове в "Еко" и "Паризиен". Франсоа Пино е собственик на седмичника "Поан". А фамилия Дасо (натрупала състояние в областта на самолетостроенето) притежава десния "Фигаро".
Преди седмицата гръмна вестта, че германската компания "Бертелсман" продава дела си в телевизия М6 на конгломерата на милиардера Мартин Буиг. Ако сделката бъде финализирана, това на практика означава, че кланът Буиг – собственик на телевизия F1 – ще контролира еднолично 75% от френския пазар на тв-реклами.
Тръжната война за М6, от която засега безславно отпадат собственикът на френския всекидневник "Монд" – чешкият инвеститор милиардер Даниел Кретински, и Венсан Болоре – собственик на "Вивенди", се разиграва на фона на друга битка – за контрола на издателство "Лагардер".
Оказва се, че наследникът на фамилията – Арно Лагардер, постепенно губи влияние върху компанията, докато споменатият преди малко Венсан Болоре постепенно затяга примката около нея. Ако "случката се случи", под контрола на "Вивенди" ще попаднат отколешната френска гордост – списание "Пари мач", и радиостанция "Europe 1".
"Макрон вероятно ще играе ключова роля в начина, по който се води тази война на тронове. При това, не само заради традиционно тесните връзки между политиката и бизнеса в Париж, но и заради чара на медиите, който френският президент откри след собственото си шеметно издигане на върха на властта преди пет години", предполага Лайънъл Лоран.
Окуражаването на по-едри медийни империи преди изборите обаче едва ли ще въодушеви Елисейския дворец. Болоре вече разстрои политическата конюнктура с популярността на своя канал CNews, похвален горещо от Льо Пен за "открития дебат" по време на пандемичните карантини.
Определяният от "Монд" като френски отговор на "Фокс нюз" – CNews, беше домакин на ред предавания в разрез с ограниченията за COVID-19, а едно от тях беше глобено заради език на омразата на расистка основа. Голямото притеснение е, че, ако се даде по-голяма платформа на тези предавания, могат да възникнат основателни страхове за "тръмпификация" на френските медии.
"Възходът на CNews обаче работи в полза на Буиг". И вероятно ще направи Макрон по-благосклонен към обединението на TF1 и M6 като "национален телевизионен шампион" и щит срещу по-популистки канали. Снишаването и заемането на по-либерално мнение по антитръстовите наредби ще държи под контрол субекти като Болоре и ще помогне за укрепването на френските медийни активи срещу мощта на Силициевата долина", твърди Лоран, имайки предвид интернет хегемонията на Фейсбук и останалите социални мрежи.
Пандемията засили интервенционистичния натиск на френската държава. И направи възможно навремето немислимото поглъщане на "Сюез" от конкурентната "Веолиа". Подобна концентрация крие риск да направи пазарния достъп по-неравностоен за играчи без политическа подкрепа. Което все пак не означава, че сливането на подкрепяни от държавата медийни компании ще вкарат Франция в режим на цензура от съветски стил.
"В един идеален свят понижаването на бариерите за консолидация би трябвало да бъде съпроводено с по-широка реформа. По-добрата регулация е гаранция, че цените за реклама ще останат справедливи и ще принудят компаниите да премахнат екстремисткото съдържание по-бързо. Щедрите субсидии трябва да се ревизират. А телевизионните активи на публичния сектор биха могли да се използват за начало на консолидация на територията на Европейския съюз. И, ако Франция не може да промени отношението си към вътрешните сливания и поглъщания, тя би могла да помисли за интернационални сделки", поставя окончателната диагноза Лайънъл Лоран.
