С голяма доза убеденост може да кажем, че всеки е чувал поне веднъж водещ политик обаятелно да разтяга локуми как малкият и среден бизнес са гръбнака на икономиката. Лошото е, че когато пандемията удари икономическият ни гръбнак, подкрепата остана само на думи и политиците така и не извадиха паричния мехлем, с който да притъпят болката.
Да си го кажем направо – извън политическото говорене, подкрепата за дребния и среден бизнес си остана мираж. Което бе в абсолютен контраст с шумно рекламираните мерки и лицемерната загриженост, която лъхаше от предишната власт.
Оказа се, че жизненоважните средства за бизнеса са оковани в тежка бюрокрация и фирмите още си чакат плащанията за първата COVID вълна, която ни връхлетя преди повече от година. От друга страна, точно бюрократичната машина се облажи с увеличение на заплатите, само за да се откара пред урните и да пусне "правилната" бюлетина, т.е. за тези дето държат и хляба и ножа. Горчивият вкус се допълва и от разкритията, че в същото време с държавен ресурс от ББР се е помагало основно на фирми от орбитата на политико-олигархични фигури.
За да обрисуваме най-точно тази мерзост, ще използваме изчисленията на председателя на АИКБ Васил Велев: "Чакаме една година средствата за ликвидността на средните предприятия. Само 16% от средствата са платени за компенсация на първата вълна, а за малките предприятия още не е започнало плащането. От обявената с апломб мярка за портфейлни гаранции – 2 млрд. лв. – до момента до българските предприятия са достигнали 250 млн. лв., т.е. една осма, и то година по-късно".
За сравнение, според разкритията на служебният министър на икономиката Кирил Петков, ББР е кредитирала две фирми от корпулентните обръчи със същата сума. Към 8 предприятия са насочени близо 1 млрд. лева, а последните данни на Петков показват, че 20 фирми са получили 2 милиарда лева, което е почти целия ресурс на ББР за частни клиенти.
Ако още не сте започнали да си скубете косите и да се оглеждате за евтини еднопосочни билети, ще добавим още няколко факта за неадекватните харчове по време на кризата. Увеличението на заплатите в държавната администрация бе с цели 30 процента, при все че чиновниците бяха сред малцината, чиито доходи не пострадаха, след като ни връхлетя пандемията.
Заради опитите за легално купуване на гласове през бюджета стигаме и до сегашната парадоксална ситуация, която е жалка дори за страна с фасадна демокрация като нашата. Ръстът на средната заплата в администрацията изпреварва този в частния сектор. Цифром: Средната заплата в обществения сектор през първото тримесечие на 2021 г. е със 17.2% по-висока от тази през същия период на 2020 г, докато в частния сектор нарастването е с 8.8 на сто.
Да се запита човек къде го има това освен в страната на неограничените абсурди? В същата страна, където накрая винаги бизнесът плаща сметката на безхаберните политици. Тъжното в тази история е, че продължим ли да я караме така, никога няма да се отлепим от последните места в икономическите индекси на ЕС и от първите в корупционните!
