Парите на една банка не принадлежат на нейния собственик. Винаги се е правила ясна политика на разграничаване на парите на банката и от парите на банкера. Парите на банката са тези на депозиторите, кредиторите, които работят с нея. Това коментира финансистът Емил Хърсев във връзка с случващото се с Българската банка за развитие.
"Средствата във всяка банка се събират във финансовия пазар, сключват се договори с кредитори, има чуждестранни финансови институции, с които ББР има заеми, от там е привлякла ресурс. Този ресурс е част от финансовите средства на кредитния пазар, а не като част от бюджета, тя не е част от бюджета, там не са парите на данъкоплатците", подчерта Хърсев.
Според Хърсев институцията е изключително важно да съществува като държавна банка. "Защото на нас ни липсва механизъм на държавен фонд за инвестиране в приоритетни за държавата проекти, в Китай има трилиони в такива фондове", посочи той.
По думите на Хърсев казаното от служебния министър на икономиката Кирил Петков, че от Търговския регистър се вижда, че две от фирмите от топ 8 на ББР са се финансирали на много по-добри лихвени условия от предишните им кредити, не буди тревога. Припомняме, че Петков съобщи, че разликата в лихвите е около 5%. „Техномаркет“ е получил кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7%. При „Транспект“ вместо 9% от предишен техен кредит – 4%“.
"Някои процеси в икономиката са естествени, като това с лихвите, защото фирмите масово рефинансираха старите си заеми, които са сключени в друга обстановка, когато икономиката работеше преди пандемията, работеше с тенденция към нарастване. Тогава лихвите бяха по-високи, след това паднаха, в момента в целия свят лихвите са отрицателни, естествено, че те намаляват", коментира пред БНР финансистът.
Хърсев е категоричен в това, че няма нищо ненормално лихвите да се променят и фирмите да търсят рефинансиране при добрите нови условия.
"Това, че една банка е кредитирала големи кредитополучатели, не е непременно нещо страшно, напротив, имаше си проекти, които изискваха по-голямо финансиране, тук по-скоро трябва да водим спора – дали Българската банка за развитие е с това предназначение – да кредитира малък и среден бизнес – тя очевидно не е правена по начин, по който може да изпълни тази функция", смята експертът. "Малка е като физически обем, банки, които кредитират малък и среден бизнес по света имат мрежа от клонове, като спестовните каси в Германия, а Българската банка за развитие има една локация с един малък кръг от персонал, за да може да си позволи да е сериозен участник на пазара за малък и среден бизнес пряко", добави той.
"Тя би могла да го прави чрез партньорски програми през другите кредитни институции, друг е въпросът дали виждаме да го прави, може би да – трябва се направи. Но ние трябва да се замислим и кой би кредитирал и големия бизнес, кой би решавал като финансова институция и проблеми на държавата по финансиране на големи отрасли, като военно-промишления комплекс – някой трябва да го финансира и това, а този бизнес е забранен за частните банките за финансиране“, посочи Хърсев.
