Новият министър на културата проф. Велислав Минеков заговори за губещи предприятия в наблюдавания от него сектор и хвърли в смут театралната гилдия.
Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев веднага алармира, че от няколко извънстолични театъра разтревожено го попитали дали да започнат събирането на подписи с искане за оставката на служебния министър.
Хич да не е, но подобна реакция много прилича на нещо средно между класическия синдикален рекет и поговорката "Гузен негонен бяга", защото в досегашните си медийни изяви служебният министър на културата не е назовавал конкретно нито един театър. Нещо повече – на първата пресконференция, на която представи приоритетите си, той говори не за театри, а за галерията "Квадрат 500" (т. нар. български "Лувър") – една от големите гордости на бившия министър на културата Вежди Рашидов, към която проф. Минеков
винаги е бил остро критичен.
Да припомним зимата на 2017 година. Тогава, когато уж при авария на климатиците в "Квадрат 500" пострадаха десетки картини. Последваха медийни реакции на възмутени художници, в резултат на които бяха пенсионирани двама дългогодишни служители на галерията. Не защото са се оказали виновни за наводнението, а защото били разпространили новината, уронваща престижа на министъра и премиера му.
В знак на протест – заради "климатичната" авария и "пенсионерската" чистка – покойният вече академик Светлин Русев подаде оставка като ръководител на Художествения съвет на Националната галерия.
Глас тогава надигна и проф. Велислав Минеков, който призова за пълно разследване на всичко около т. нар. български "Лувър". И най-вече – на ремонта на сградата, струващ почти колкото чисто ново луксозно строителство. Велислав Минеков поиска и оставката на тогавашната директорка на Националната художествена галерия – Слава Иванова, но и двамата му "номера" не минаха.
Според данните, които професорът огласи, за първите 6 месеца от своето съществуване, "Квадрат 500" е донесъл 100 000 лв. от входни билети, но е калкулирал общи загуби в размер на 1.5 млн. лева.
Малко по-късно в публичното пространство се появиха данни, че съешването на някогашната Галерия за чуждестранно изкуство и първата сграда на Техническия университет в "Квадрат 500" струва над 27 млн. лв.,
годишната му издръжка е близо 3 млн. лв.,
а годишните му приходи – едва 300 000 лева.
Друго, типично губещо културно "предприятие", е Националната библиотека "Свети свети Кирил и Методий". Според последния засега годишен отчет на институцията, през 2019 г. приходите са 213 372 лв., докато разходите са общо… 4.243 млн. лв., почти половината от които – 2.281 милиона – са отишли за заплати и осигуровки.
През 2020 г., след разгорещено обществено обсъждане, бе предложена промяна в Закона за обществените библиотеки с цел директорът на Националната библиотека да бъде задължен да пише и защитава пред министъра на културата стратегически план за развитието на културния институт. Тази законодателна промяна не бе приета. Защо ли? Връщаме се към проблема на гузните, дето си бягат по принцип, а не защото някой ги гони.
Леко е срамота от 30 години насам културните реформи на разноцветните управляващи партии да се въртят само около
издръжката на театрите и парите за кино.
Всичко останало сякаш не съществува. Само един пример.
Според Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., Министерството на културата е трябвало да оперира общо със 194.396 млн. лева. В крайна сметка обаче въпросното министерство приключва последната здрава година с усвоени разходи в размер на… 237.511 млн. лева. Или с 43.115 милиона повече.
По принцип лошо няма. Даже прекрасно – имала държавата повече пари, дала "излишъка" за култура. Само че изобщо не е така. Защото 90% и кусур от този "излишък" – около 40 млн. лв., са потънали по бюджетната програма "Сценични изкуства", т.е. за допълнително финансиране на театри и музикални състави. Останалите 3.115 млн. са разхвърляни между всички останали. Ако някой въобще се е сетил, че на този свят съществуват художници, писатели, преводачи, музиканти, композитори, читалищни дейци и т.н.
Чутовна сила някаква ще трябва да е пришпорвала тогавашния премиер Бойко Борисов и подопечното му правителство, защото за 12 календарни месеца
бюджетите на сценичните изкуства
са променяни общо… 25 пъти.
По една и съща схема – съгласно разпоредбите на чл. 110, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за публичните финанси, даващи право на финансовия министър да прекроява гласуваните от парламента ресорни разходи, както му хрумне.
Мнозина биха решили, че след като министърът е театрал, няма как да е другояче. Груба грешка, защото беше така и по времето на скулптора Вежди Рашидов, и във времената преди Стефан Данаилов (светла му памет), когато министерството се управляваше от творци и интелектуалци в графата "И други…": композитор, литературовед, историк, архитект, юрист, философ…
Къде на шега, къде напълно сериозно, в началото на мандата си проф. Минеков се закани, че ще бъде политически рекетьор за култура. И правилно, защото в сферата на културата
всички "предприятия" са губещи, но някои от тях са по-губещи,
ако трябва да перифразираме колегата Джордж Оруел.
Въпросът е докога българската култура ще я кара по досегашната рецепта: който слушка – ще папка, който не слушка – марш в ъгъла наказан, на колене и с гръб към другарчетата…
Преди 15 г. специалистите изчисляваха, че приходите на държавата от културните индустрии са между 3 и 5 милиарда годишно. Днес тези индустрии генерират около 10% от брутния вътрешен продукт, който за 2019 г. е около 120 милиарда лева. Да личи по нещо, че държавата е почувствала, че е длъжна да обгрижва не само слугите на Мелпомена, ами и останалите 10 000 – 15 000 творци?
