Прав е бившият заместник-директор на ДАНС Недялко Недялков да твърди, че с освобождаването му служебното правителство цели да овладее агенцията. Регистрираните напоследък смени по върховете на спецслужбите били подчинени на същата идея. В този смисъл, прогнозата му за още кадрови промени в сектора "Сигурност" си е съвсем реалистична.
"Целта на тези рокади е овладяване на службата чрез назначаване на хора, които дори и след като, ако се формира ново правителство след изборите, те няма да могат да бъдат сменени, тъй като решението или крайният документ за смяна на председателя на агенцията е в резултат на указ. Това означава, че този председател без съгласието на президента няма да бъде сменен. Друго обяснение не мога да намеря", заяви в началото на седмицата Недялков.
Той дотолкова е прав, че изказването му губи емоционалността си на горестна жалба по загубения пост и се превръща в най-обикновена констатация. Да, службите трябва да бъдат изчистени от досегашните си шефове и на тяхно място да бъдат назначени професионалисти, които се ползват с доверието на това правителство, пък било то и служебно. И макар всичко да е просто и ясно, длъжни сме да си припомним
логичната предистория на тази кадрова метла.
Като институция, бдяща за националната сигурност, ДАНС никога не се е ползвала с добро име. През последните няколко години обаче имиджът й пострада много сериозно. И то в няколко посоки едновременно.
Един от учебникарските примери за "принудителното" бездействие на контраразузнаването е авантюрата, позната като строежа на "Турски поток". Държавата – в лицето на парламента и правителството, командвана еднолично от Бойко Борисов, извади и наля в начинанието 3 млрд. лв. грешна народна пара. С ясното съзнание, че това е руски газопровод, който няма нищо общо с българските национални интереси и чиято рентабилност – евентуално – ще усетим най-рано след 20 години.
Въпросът е "Къде беше ДАНС, за да оцени преките заплахи за националната сигурност, криещи се в субсидирането на чужди интереси?"
Отговор обаче няма. Вместо това – хвали наляво и надясно с разбитата шпионска мрежа на руския "резидент" Иван Илиев и изловените предатели, които
снимали с телефони суперсекретната информация
от компютърните монитори в Министерството на отбраната.
Абсурд, заради който бившият депутат от "Ред, законност и сигурност" (РЗС) Емил Василев възкликна във Фейсбук: "Първо им построихме „Балкански поток“ с три милиарда от залъка на българския данъкоплатец, пък после ги разкрихме как ни шпионирали, за да се правят бацетата на „десни“ и на „европейци“. Смех!"
За прясно уволненият заместник-шеф на ДАНС – Недялко Недялков, обаче разбиването на подобна пишман шпионска мрежа обаче е съвсем достатъчно основание да бъде изгонен. "Това може би го отдавам на резултатите, които постига агенцията в това, че имаме успешни реализации срещу редица олигарси, както добре знаете, развитата шпионска мрежа…", заяви той и в очите му се четеше неподправена гордост от кариерата му в ДАНС.
Без да изпадаме в дребнотемие, дали да не попитаме кои точно са онези "редица олигарси", за чието арестуване и разследване ДАНС има някакви заслуги? Ако бившият зам.-шеф има предвид Миню Стайков, семейство Арабаджиеви и семейство Баневи, защо не ни обясни как така, след като реализацията е успешна, не е арестуван нито един министър, прокурор, следовател, съдия, икономически полицай, служител на НАП или Агенция "Митници"? Нима тези олигарси са поникнали от нищото и са расли на воля цели 30 години просто така – от самосебе си?
Виж кой говори…
Досущ като при олигарсите, възходът на Недялков от низините до висините на ДАНС също е обвит в мъгла. Още през 2013 г., след шокиращото предложение бизнесменът-депутат от ДПС Делян Пеевски да оглави агенцията, стана очевидно че ДАНС е златната кокошка на задкулисието. След скоропостижната оставка на Пеевски, на хоризонта се появиха двама кандидати за поста "Председател на ДАНС": шефът на Дирекция "Класифицирана информация" Недялко Недялков и вр.и.д. председател на агенцията Владимир Писанчев.
Получи се нещо като състезание между две лица на една и съща монета,
Победител се оказа Писанчев, чието име нашумя около скандалната разработката "Галерия" и незаконното подслушване на маса журналисти. За опонента му тогава почти нищо не се знаеше, но и малкото беше достатъчно за добре обоснованото предположение, че и той е протеже на кукловоди от бившата Държавна сигурност.
Преди постъпването си в Национална служба "Сигурност" (предшественик на ДАНС) през 2002 г., Недялко Недялков е работил като експерт в консорциум "Елмаз 24", състоящ се от няколко компании – "Арабулг", "Булса", "Стаси", "Делта-94", "Ася-87". Управител на "Елмаз 24" е Димо Кръстинов – бивш служител на "Първо главно управление" на ДС (външното разузнаване), който в друго едно дружество – "София Делта", е съдружник с друга бивша "кука" – Евстати Гюров, работил в Четвърто главно управление на ДС (икономическо направление) и попаднал по-късно (чудно защо лиБ) в легендарния Списък на кредитните милионери.
Освен с Гюров, Димо Кръстинов е бизнес партньор с бившия полицай Чавдар Чернев, който е най-известен като
идеолог на задкулисния кръг "Банкя",
произвел Бойко Борисов в частен охранител и личен бодигард от национална и международна величина.
Кръстинов е работил и с още една "интересна птица" – оръжейният търговец Атанас Самсарев, чието име нашумя през 2004 г. около печално известната програма на ООН "Петрол срещу храни". В разгара на международния скандал, гръмнал около няколко корупционни сделки, нарушаващи оръжейното и петролно ембарго на Ирак, изплува и името компанията "Елмаз 24", в която Недялков е бил експерт и която явно се е оказала трамплинът му към контраразузнаването.
Толкова дълго можем да си говорим за задкулисните кръгове като "Банкя" и Монтерей" и преливането им един в друг, но едва ли има някакъв смисъл. Просто цитираме едно "съдържание" от Търговския регистър с идеята, че когато фактите говорят, дори и мисирките трябва да помълчат.
Фирма "Интербулпред" АД е регистрирана през януари 1996 г. от фирмено отделение на Софийския градски съд (ф.д. № 21390/1996). Собственици са три юридически лица: "Гримекс Холдинг груп България" – на Евстати Гюров, "Елмаз 24" – на Димо Кръстинов и Чавдар Чернев, и "Цебра България" – на Бойко Борисов и Румен Николов-Пашата.
В тази компания трябва да прибавим още някогашния земеделски лидер, народен представител и посланик Виктор Вълков, ексдепутатът и ковчежник на НДСВ Максим Димов, както и Иван Саздов – личен масажист на Тодор Живков, шеф на инициативния комитет, издигнал през 2005 г. кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София, и кум на бившия финансов министър Владислав Горанов.
Кой ли беше казал, че в мъглата от слухове фактите постепенно се появяват? И става ясно, че и златната кокошка може да снесе развалени яйца…
