Посланиците на САЩ и Русия ще се върнат на работните си места, по въпроса за кибератаките ще се провеждат американско-руски консултации, Алексей Навални няма да бъде освободен, а отношенията между Москва и Киев ще зависят от позициите на Украйна. Още преди началото на срещата между американския президент Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин, Белия дом и Кремъл предупредиха, че значителни пробиви не трябва да се очакват. Така и се случи – от женевската сгледа не произлезе нищо сензационно. Като изключим, разбира се, фактът, че срещата бе уредена и проведена в момент, когато отношенията между двете велики сили бяха на дъното.
След преговорите, които продължиха по-кратко, отколкото се очакваше – само три и половина часа, вместо пет, пръв пред медиите застана Владимир Путин. "Нямаше никаква враждебност" – така руският президент описа тона на разговора. Той все пак отхвърли руската отговорност за извършените кибератаки срещу Америка и се оплака, че самата Русия страда от такива. Що се отнася до Навални, мястото му е в затвора, защото съзнателно е нарушил закона, подчерта руският лидер.
Байдън потвърди спокойната и делова атмосфера на разговорът, но изтъкна, че е казал на събеседника си, че човешките права винаги ще бъдат на масата за преговори със САЩ.
Във връзка с кибератаките му е обяснил, че някои критични инфраструктури трябва да бъдат недосегаеми, било то чрез кибернетични или други средства. И за по-голяма прегледност му е дал списък с 16 специфични обекта, вариращи от енергийния сектор до водоснабдителните системи. Въобще – темата за кибератаките явно е била ключова, защото е отнела най-много от времето за разговор.
По темата "Навални", американският президент е предупредил руския си колега, че ако
опозиционерът умре в затвора,
последиците за Русия ще са "опустошителни".
На пръв поглед наистина нищо забележително не бе постигнато в Женева. Решението на американския президент да се проведе срещата обаче бе отражение на собствената му гледна точка за международната политика, а именно, че най-важното са личните контакти.
"Цялата международна политика е логическо продължение на личните взаимоотношения. Това е начинът, по който функционира човешката природа", обобщи Байдън, подсказвайки на медиите, че от тази гледна точка срещата може да се смята за напълно успешна.
Веднага обаче се натрапва паралелът с една друга среща – пак в Женева. През 1985 г. там за първи път се видяха очи в очи съветският ръководител Михаил Горбачов и американският президент Роналд Рейгън. След разговорите помежду си, всеки от тях коментира поведението на събеседника си негативно. Рейгън нарече Горбачов твърдоглав болшевик, а Горбачов него – динозавър и консерватор. Въпреки това, точно тази женевска среща отпуши процеса на разведряване между Изтока и Запада. И, в крайна сметка, доведе до прословутата Перестройка, събарянето на Берлинската стена и разпада на социалистическата система.
Една от най-важните задачи на американския екип, планирал и подготвил детайлите около срещата, бе
предотвратяване на конфузната ситуация в Хелзинки
през 2018 година. С две думи – след двучасов разговор с Путин на четири очи, тогавашният американски президент Доналд Тръмп излезе пред медиите и обяви, че по въпроса за намесата на Москва в президентските избори през 2016 г. повече вярва на руския президент, отколкото на американските служби.
Та, за да не възкресяват този болезнен спомен, от американска страна заявиха, че не искат съвместна пресконференция. Путин също не скри, че сегашната среща е протекла в различен дух: "Предшественикът му имаше други виждания, Байдън реши да действа по друг начин, отговорите му бяха различни от тези на Тръмп."
За отбелязване е, че Байдън говори открито за темите, в които се сблъсква с Путин – включително намесата в изборите и човешките права – които Тръмп или омаловажаваше, или напълно игнорираше в срещите си с руския лидер.
Странен сблъсък между охранители и репортери се разигра пред изумените погледи на лидерите (АФП)
В сегашния случай и в Съединените щати, и в Русия официални лица предварително се презастраховаха против завишени очаквания. Самият формат, в който се проведоха разговорите в Женева и който стана известен на медиите буквално преди пристигането на Путин и Байдън в Швейцария, не даваше основания за надежди, че след приключването им ще бъдат оповестени някакви съдбоносни решения. Двамата лидери се отказаха от съвместно изявление, нямаше я дори и задължителната след подобни преговори обща пресконференция. Американски представител коментира, че двамата
не са "разчупили хляба"
– израз, който се употребява, когато е постигната истинска задушевност между събеседниците.
И все пак женевската среща бе много повече от чисто церемониално събитие, на което американският и руският президенти просто се запознават. За това свидетелства и предисторията й, в която имаше особена последователност на събитията, за която преди началото на разговора си с Байдън руският президент не пропусна да напомни.
"Господин президент, искам да ви благодаря за инициативата ви за днешната среща", каза Путин, като по този начин подчерта, че не той, а американският му колега е предложил провеждането на преговорите.
Наистина
именно Байдън се обади по телефона
на руския президент на 13 април с предложението да се срещнат в трета страна. Разговорът се състоя, след като отношенията между двете страни рязко се изостриха.
В свое интервю през март Байдън отговори положително на въпроса, дали смята Путин за убиец. Това доведе до отзоваване за консултации на руския посланик в САЩ – безпрецедентно събитие, каквото не се е случвало дори през Студената война.
Американският посланик в Москва Джон Съливан също отпътува за консултации у дома след настоятелна молба от страна на Кремъл. И остава въпросът – дали цялата поредица от събития – от провокативния отговор през влошаването на отношенията до предложението за среща, бе предварително обмислена от американския президент, или той бе позвънил на руския си колега, подтикнат от обстоятелствата?
Във всеки случай цялата последователност на събитията от първото пътуване в чужбина на американския президент – срещите на върха на Г-7, след нея на НАТО и след нея с ЕС – увенчани от разговора в Женева – говори за изключително внимателно планиране.
