Стратегията на Европейския съюз за биоразнообразието до 2030 г. ще бъде разисквана на 7 юни, а на следващия ден Европарламентът ще приеме резолюция по темата. Текстът призовава 30% от територията на ЕС по суша и вода да са защитени зони, а също да се вземат незабавни мерки срещу намаляването на пчелите и другите опрашители.
ЕС иска също така да намали емисиите си на парникови газове с 40% до 2030 г. (спрямо 1990-а) и да има нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. Постигането на тези цели ще изисква значителни инвестиции в технологии за производство на чиста енергия. По оценки на Еврокомисията постигането само на междинната цел за 2030 г. ще изисква 260 млрд. евро допълнителни годишни инвестиции.
Преди близо две години Брюксел се ангажира с Европейска зелена сделка, сключена при утвърждаването на новата Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен, неразделна част от която по-късно стана и новата рамка на Стратегия за биоразнообразието.
Докладът от 2020 г. на еврокомисарите за нужните мерки за биоразнообразието повтаря някои от тревожните факти. Последните оценки показват, че загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите продължават тревожно. Според IPBES (Междуправителствена научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги) около 25% от видовете в оценените животински и растителни групи са застрашени, което предполага, че около 1 милион вида вече са изправени пред изчезване, много в рамките на десетилетия.
Европейският съюз отчита, че загубата на биоразнообразие, влошаването на състоянието на околната среда и необходимостта от значително "позеленяване" на земеделските практики, са сред основните заплахи за съществуването на Европа и света и предприема нов подход за преодоляването на тези проблеми.
